Фамилията Прици
- Автор: Кондон Ричард
- Серия: Prizzi's Family #1
- Год: 1993
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Иван Вазов“
- Переводчик: Емилия Георгиева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Фамилията Прици». Краткое содержание книги:
Закачи на вратата табелка НЕ ЧУКАЙ, сложи си противогаз и тромаво се качи върху леката алуминиева стълба (раната в крака от войната го мъчеше), прикрепи гранатите за полилеите в двата края на стаята. Окачи ги на жички, свързани с прекъсващ механизъм, контролиран от електрическото табло. Щом механизмът се задействува, гранатите ще паднат върху медна жица, щифтчетата им ще изхвърчат, освобождавайки цианидовия газ.
Както работеше, вратата се отвори и в стаята влезе дребна черновежда блондинка. Приблизително деветнадесетгодишна, умна на вид. Водопроводчикът беше пропуснал да докладва за нея.
— Какво правите тук? — остро изрече тя. — Какво е това на лицето ви? — тя заобиколи стълбата и впери очи в него.
Той я ритна някъде около брадичката със здравия си крак, надявайки се да не падне по задник. Слезе от стълбата, свали панталонките й и с тях завърза краката и ръцете откъм гърба. Повлече я през коридора от едната спалня до другата, натъпка голяма топка хартиени носни кърпички в устата й, да не би да се развика и я стовари в гардероба. Отиде в дневната, подреди както си беше, след това махна от външната врата табелката НЕ ЧУКАЙ и в дванадесет и десет се върна в отсрещния апартамент.
Зачака в апартамента отсреща. В три и двадесет чу ония петимата да пристигат, вдигнаха голяма олелия на своя испански, сякаш се бе подпалил магазин за котки и кучета. Чарли прекъсна електрическата верига за външната врата и така освободи езичето на ключалката, а когато първият глупак натисна бравата, каза:
— Ей, шефе, прислужницата е забравила да заключи.
— Вие сте първи, момчета — каза Джеймито на испански.
Чарли гледаше през дупката как петимата хлътнаха в апартамента и затвориха вратата. Той задействува електронните патрони и на трите врати, после — механизма за гранатите. Изчака двадесет минути. Намъкна противогаза и влезе в апартамента. В стаята лежаха опънати пет тела — по пода и столовете. Чарли отключи вратата към терасата и широко я отвори, искаше морският бриз да проветри стаята преди да дойде камериерката вечерта, за да оправи леглата за спане, защото от лошия въздух щеше да й прилошее.
В шест и половина се върна в хотела при Мардел. Тя бе потънала в мисли. Говореше разсеяно.
— Успешен ли беше денят в офиса? — попита тя.
— Да, много.
— Това е прекрасно.
— А ти, добре ли прекара?
— Да, обядвах в барчето на басейна — каза тя равнодушно. — Някакви мъже ми досаждаха, но аз се заприказвах с един свещеник и те се отдръпнаха.
— А той създаде ли ти неприятности?
Тя като че се засмя, но явно имаше нещо друго на ум.
— Не. Къде отиваме за вечеря?
Ядоха морски ястия до насита в ресторант, препоръчан им от оберкелнера в хотела.
— Защо си толкова мълчалива? — попита Чарли.
— Храня се.
Прибраха се рано. Докато се приготвяха за спане, Мардел се реши да говори.
— Днес се обади една жена.
— Така ли? Коя?
— Каза, че е Мейроуз Прици.
Той тъкмо изхлузваше панталоните си, с гръб към нея.
— Искаше да знае какво търся в стаята ти.
— Сигурно е била някоя луда.
— Каза, че сте сгодени и скоро ще се жените.
Той се обърна и погледна Мардел в очите, както си беше по шорти и с френски жартиери за чорапи.
— Така ли каза?
— Да.
— Няма никакво право да говори така. Аз никога не съм казвал, че сме сгодени.
— Каква е тази жена, Чарли? — попита Мардел, все едно ставаше въпрос за рецепта на сандвич с шунка.
— Внучката на моя работодател. Доста по-млада е от мен.
— Колко по-точно? Двадесетина години? Сигурно е на не повече от десет, а Чарли?
— Слушай, познавам я от съвсем малка. Тя си имаше гадже, някаква училищна любов.
— Значи, не сте сгодени и няма да се жените?