Тайната на Ескалибур
- Автор: МакДермотт Энди
- Серия: Нина Уайлд и Еди Чейс #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мирела Стефанова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Тайната на Ескалибур». Краткое содержание книги:
— О-о-о… — проточи тя с ужасно разочарование в гласа. — Да, разбира се, че ще ви помогна, но… сигурен ли си, че само това искаш да направя? Не искаш ли да се изкатеря по някоя планина или нещо такова?
— Не, само да видиш тоя замък и да убедиш собственика му да разговаря с нас. Съгласна ли си? — Той погледна към Бригите, която все още не изглеждаше особено щастлива. — А вие?
Бригите въздъхна.
— Както тя самата каза, вече е голяма.
— Ако ви притеснява, можем и ние да го направим — предложи Чейс. — В смисъл, че не искам да ми се ядосвате или нещо друго.
Тя успя да се усмихне леко.
— След всичко, което направи за нас, мисля, че ще ми е много трудно да ти се сърдя.
— Разбира се, че ще го направя, Еди — настоя Мици. — Може да не е толкова вълнуващо, колкото последния път, когато ти помогнах, но пък кой знае? Може да открия нещо, което да те изненада.
Чейс й се усмихна.
— Като те познавам, ти ще изровиш онова, което търсим, още преди да успеем да се върнем. Не се тревожете, Бригите. Тя ще бъде добре, обещавам.
Мичъл отвори куфарчето си и подаде снопче листи на Мици.
— Ето с какво разполагаме за замъка и неговия собственик, и какво искаме от вас да разберете, ако успеете.
— Докато се върнете, ще съм научила всичко — отвърна тя самоуверено.
— Страхотно нещо — каза Чейс, като изпразни чашата си и я сложи на масата. — И така, съжалявам, но трябва да тръгваме, времето ни притиска.
— Всъщност какво точно търсите? — попита Бригите.
— Страхувам се, че в момента не мога да ви кажа — отвърна Мичъл, — но то е от изключително значение за АСН и ООН.
— Много сме ви благодарни за помощта, наистина — добави Нина. — Благодаря. И на двете ви.
Бригите кимна.
— Тогава ви пожелавам лек път. И се надявам да намерите каквото търсите.
— Успех! — пропя Мици.
Чейс се изправи и я целуна по бузата, след което на прави същото и с Бригите.
— Няма проблем, ще се върнем след няколко дни. До тогава. — Той изчака Нина и Мичъл да се ръкуват с двете жени, след което театрално протегна ръка към хоризонта, отвъд езерото.
— И така. Дръж се, Йордания, идваме!
9
Йордания
Колкото Цюрих беше чист, спретнат и най-вече подреден, толкова столицата на Йордания Аман бе жив пример за организиран хаос. Едно от най-старите населени места в света, където всеки нов етап на цивилизацията бе строил — или надстроявал — накрая се беше превърнало във великолепна смесица от древно и модерно; вековни сгради се издигаха на една ръка разстояние от модерните жилищни блокове. Метрополисът се ширеше под жаркото слънце на Арабския полуостров, обагрен в мек оранжев цвят от светлината, пясъка и смога.
Нина би разгледала града с огромно удоволствие, но имаше работа за вършене. Мичъл беше уредил да се срещне с директора на Центъра за документи и ръкописи към Йорданския университет. Бюрократичното наименование само намекваше за истинската му цел: да служи като необятен архив, в който е каталогизирана историята на голяма част от Близкия изток. Тя искаше да се зарови в древните текстове дори повече, отколкото в града, но се насили да се концентрира върху един специфичен период от време.
— Мохамед Явар — произнесе замислено домакинът й. Адийб ал-Джафри беше мъж на средна възраст, с очила с големи рамки и поддържани черни мустаци; въпреки че отдавна се беше завърнал в Йордания, той все още не бе изгубил перфектния си английски, придобит в британски университет. — Да, спомням си това име.
— Така ли? — изненада се Нина. — Да не би и някой друг да е разпитвал за него?
— Да, преди около шест месеца, по телефона. Мисля, че беше някакъв германец. Попита дали имаме в архивите някакви материали за него и ние му казахме, че има, но с това приключи всичко.
— Сигурно е бил Бернд — каза Нина, като се обърна към Чейс и Мичъл. — И никой друг? — Ал-Джафри поклати отрицателно глава.
— Поне не са му разшифровали записките все още — каза Мичъл.
Ал-Джафри ги изгледа с любопитство.
— Те ли?
— Мъжът, който се е свързал с вас, беше убит — каза Нина. — За да му бъде попречено да каже на АСН как да бъде намерено онова, което е търсел.
— Наистина ли? — Като че ли в гласа му се долавяше повече интерес, отколкото шок, сякаш ставаше въпрос за интересен завой във фабулата на някакъв детективски роман. — А какво е търсел той?