Тайната на Ескалибур
- Автор: МакДермотт Энди
- Серия: Нина Уайлд и Еди Чейс #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мирела Стефанова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Тайната на Ескалибур». Краткое содержание книги:
Всичко свърши за около петнайсет секунди. Топката на Мици разкъса хартиената лента на сантиметри преди другата топка и се блъсна в мрежата, подскочи във въздуха и най-накрая се спря. Хората се втурнаха да задържат сферите, докато двамата се откопчат и се измъкнат навън. Победеният състезател, слаб млад мъж, обръснат на катинарче, веднага се строполи на тревата, докато Мици успя да се задържи права, макар че се олюляваше. Тя забеляза Чейс и спътниците му и започна да му маха развълнувано, но краката й се подкосиха. Тя едва не падна, но някой успя да я прихване.
— Не мога да не го призная — рече Мичъл, — приятелката ти знае как да устрои ефектно появяване.
Те се приближиха до нея. Нина осъзна, че закръглената и хубава блондинка е доста по-млада от всички останали международни „приятелки“ на Чейс. Тя изглеждаше някъде около двайсетте.
— Еди! — извика Мици, като се усмихна широко, докато те се приближаваха към нея, и побърза, все още олюлявайки се, да го прегърне.
— Здрасти, Мици — отвърна ентусиазирано Чейс. — Успокой топката — добави той, когато тя го целуна силно по устните. — Не искам да карам годеницата ми да ревнува.
Продължавайки да прегръща Чейс, Мици любопитно погледна към Нина.
— Здрасти. Ти ли си сгодена за Еди? Поздравления! И поздравления за откриването на Атлантида. Прочетох статията за теб в „Тайм“. — Най-накрая тя пусна Чейс и го погледна въпросително. — А теб само те споменаха. Защо така?
— А, това не ме притеснява — не съм роден за слава — отвърна Чейс и сви презрително рамене. — Виж, срещу богатството нямам нищо против! — Мици се разсмя.
След като се представиха един на друг, Чейс погледна към надуваемите топки, които се извозваха с колички нагоре за следващото спускане.
— Какво беше това?
— Нарича се зорбинг — отвърна Мици. — Много е забавно.
Чейс се ухили.
— Трябва да имаш здрави топки, за да се захванеш с това.
Мици отново се засмя.
— Та какво те води в Швейцария? Нали знаеш, че винаги съм готова да ти помогна. Въпреки че вече не си свободен. — Тя се усмихна на Нина. — Голяма си късметлийка.
— Да, понякога и аз си мисля така — отвърна Нина, доста изненадана от факта, че Чейс изглежда леко смутен от вниманието на младата жена. — Вие откъде се познавате? Заедно ли сте работили?
— Не, нищо подобно — отговори Мици. Тя стисна ръката на Чейс. — Еди ме спаси. Заедно с майка ми, преди около четири години.
— Просто си вършех работата — рече скромно Чейс.
— И не само това. Освен че ме спаси, ти промени живота ми! Преди бях доста свита — каза тя на Нина, — домошарка един вид. Зубрачка.
Мичъл смушка Нина.
— Че в това няма нищо лошо, нали? — Тя се усмихна.
— Но след като се запознах с Еди — продължи Мици, — осъзнах, че животът ни е даден, за да се живее, че съществуват толкова много неща, които трябва да се опитат. Исках да се занимавам с всичко — точно като него.
— Нищо не съм направил — каза Чейс. Той погледна нагоре по хълма, където разтоварваха сферите от количките. — Например никога не съм се спускал по склон, напъхан в голяма надуваема топка.
— Може би трябва да опиташ — предложи Нина с палава усмивка.
Лицето на Мици светна.
— Да, трябва! Хайде, ще се състезаваш с мен. — Тя го сграбчи за ръката и се опита да го поведе със себе си.
Чейс не помръдна от мястото си.
— Да не си се побъркала!
— Няма да отнеме много време. Организаторите са ми приятели. Мога да те включа в следващата серия. — Тя дръпна ръката му още по-настоятелно. Чейс погледна безпомощно към Нина, която се ухили и му кимна подканящо. Чейс въздъхна и последва Мици нагоре по склона.
— От колко време сте сгодени с Нина? — попита тя.
— Около година. Всъщност скоро, след като се видяхме последния път.
Тя изпусна пресилена въздишка.
— Значи съм си изпуснала шанса.
— Нее, ти заслужаваш нещо по-добро от грозен стар негодник като мен.
— Знам ли. Всички мъже на моята възраст, с които се срещам… Те са такива… момченца!
Чейс се разсмя.
— Между другото, все още ти дължа пари за онзи парашут.
— Не се притеснявай — успокои го Мици. — Макар че мама въобще не беше във възторг, когато й съобщих какво се е случило с него. — Тя раздразнено изпухтя — универсалният звук, издаван от всички деца, недоволстващи от родителите си. — Докато си тук, можеш да дойдеш да я видиш. Знам, че тя ще те посрещне с удоволствие.