Тайната на Ескалибур

Мици се ухили, след което се намърда в топката си. С гримаса на лицето Чейс влезе в своята, като се промъкна през тесния тунел към втората, по-малка сфера във вътрешността, която се придържаше на мястото си посредством силно опънати найлонови въжета, прикрепени към външната обвивка. Той се облегна на вътрешната стена, пристегна предпазния колан на гърдите си и се залови за двете дръжки над главата му. С разперени крака и ръце той погледна към Мици, която му се усмихна в отговор.

— Готов ли си? — попита тя.

— Не.

— Er ist bereit!12 — рече тя на организатора, която веднага започна отброяването.

Чейс я погледна намръщено.

— Гръм и мълнии! — изрева той, когато сферата му беше изтикана на ръба на склона.

Изведнъж светът се превърна в шеметен водовъртеж от небе и трева, и небе, които се сменяха стремително. Пластмасата скърцаше, а найлонът пропукваше при ударите си в неравностите, след миг той се озова във въздуха, след което сферата отново се стовари на земята и продължи да се търкаля надолу. Когато неговата сфера се сблъска с тази на Мици, се чу изскърцването на найлон, триещ се в друг найлон. След това той отново полетя във въздуха и изведнъж се озова в мрежата, която ограждаше края на трасето. Няколко ръце подхванаха сферата му и я изтъркаляха настрани, но Чейс продължаваше да се чувства така, сякаш все още се търкаля надолу по склона. Със замъглен поглед той разкопча колана си, измъкна се залитайки през тунела и видя как Нина и Мичъл се придвижват на зигзаг към него.

— Изгуби — рече Мичъл. — Лош късмет.

— Как беше спускането? — попита Нина.

Чейс едва успя да се задържи прав, земята продължаваше да се люлее под краката му.

— Боже, правил съм скокове с парашут в буря, които са били по-спокойни от това.

— Може би просто остаряваш — предположи Мичъл. Чейс го стрелна с поглед.

Грейналата Мици се дотътри до Чейс и се облегна на ръката му.

— Иха! Не ти ли казах, че ще е забавно?

Чейс изсумтя.

— Знаеш ли, ако наистина имаш нужда от прилив на адреналин, трябва да се запишеш в армията. Нищо общо с тия екстремни спортни глупости.

— Казваш го само защото спечелих — каза тя, като се нацупи. — Освен това там може да ме застрелят!

— Не е необходимо да бъдеш в армията, за да те застрелят — печално я предупреди Нина.

— И така, ще ни помогнеш ли? — попита Мичъл.

— Разбира се! Само ми кажете какво искате да направя — отвърна Мици. — Можем да говорим за това в апартамента на нашите.

Мичъл я погледна нетърпеливо.

— Налага се да побързаме.

— Няма проблем — каза Чейс. — Той ни е на път. — Той отново разтърка слепоочията си и изпъшка. — А аз не бих имал нищо против да се повозя седнал известно време…