Тайната на Ескалибур
- Автор: МакДермотт Энди
- Серия: Нина Уайлд и Еди Чейс #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мирела Стефанова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Тайната на Ескалибур». Краткое содержание книги:
— Няма нужда, благодаря — каза Мичъл и като се изправи. — Това ни трябваше. Трябва да отидем в Кафаща.
— В Сирия — напомни му Нина. — Помниш ли какво ни каза? Че хората там не са големи почитатели на американците…
Два часа по-късно Чейс се срещна с Нина и Мичъл пред американското посолство, придружен от местната си връзка, една Йорданка, на име Карима Фаран. Както можеше да се очаква, тя беше изключително привлекателна, дългата й черна коса се развяваше на вятъра.
Лендроувърът на Карима изглеждаше също толкова древен, колкото и самият Аман. Маскировъчната му боя бе толкова изтъркана, че се виждаше алуминият отдолу. След като поздрави новодошлите и им помогна да натоварят нещата си в багажника, тя върза косата си на кок и уви главата си в тъмен шал, като подаде друг на Нина.
— Това ще ти трябва.
Нина неохотно го взе.
— Аз, ъъъ… Мислех, че хиджабите не са задължителни за жените в Йордания.
— Не са — отвърна Карима и двамата с Чейс се спогледаха развеселено. — Просто не искам косата ми да се пълни с пясък. — Тя махна с ръка към парцаливия брезентен гюрук на лендроувъра. Нина веднага разбра мисълта й и побърза да последва нейния пример.
Поеха на североизток по магистралата, като бързо оставиха града зад гърба си и навлязоха в пустинята, обградени от изсушен пейзаж от пясък и камъни.
— Та, Еди — каза Карима на Чейс, който седеше до нея на предната седалка, — за кога е планирана сватбата?
Чейс се подсмихна.
— Знаеш ли, толкова хора вече ми зададоха този въпрос, че започвам да си мисля дали не трябва най-после да решим какъв да бъде отговорът.
— Омъжена ли си, Карима? — попита Нина. Йорданката носеше няколко пръстена, но Нина не беше сигурна дали имат някакво обвързващо значение или са просто бижута.
— Не, не съм — отвърна й жената, като хвърли един бърз поглед назад, — но си имам някой. Проблемът е да успея да го накарам да се обвърже.
— Това чувство ми е познато — рече Нина. Чейс изсумтя.
Пътуването им продължаваше вече втори час и Нина го използва, за да продължи прекъснатия курс по артурианска митология, който бе започнала по време на полета. Накрая Карима слезе от магистралата и подкара джипа по поредица от все по-неравни селски пътища. Накрая спряха в едно село, което беше толкова малко, че Нина се усъмни дали групичката полуразрушени колиби изобщо са обозначени на картата. Пустинята се простираше навсякъде около тях. Огненочервеното слънце безмилостно прежуряше на хоризонта.
— По нататък не можем да продължим — каза Карима, като слезе от колата. Останалите я последваха, като започнаха да протягат и разкършват схванатите си тела. — Границата се намира на около осем километра от тук.
Нина се загледа в далечината, но не видя нищо освен скали и единични храсталаци, които се подаваха над пясъка.
— Пеша ли ще вървим?
— Не, не! Но сирийците внимават за превозни средства, които прекосяват границата не през официално обявените пунктове. Затова имаме нужда от друг вид транспорт. — Тя ги поведе край една от сградите.
— Какъв вид транспорт… — започна Нина, но изведнъж се спря, щом зърна отговора на въпроса си. — Олеле.
Пред тях спокойно ги очакваха четири камили.
До тях стоеше един арабин, облечен в прашна роба, който се ухили до уши щом зърна Карима. Те се поздравиха и тя отново се обърна към тях.
— Това е Атаяк, от едно от местните бедуински племена. — Нина забеляза, че освен пистолета и ножа той беше окачил на колана си едно уоки-токи и джипиес. Очевидно бедуините нямаха никакви проблеми с вкарването на модерна технология в традиционния си начин на живот. — Не са останали много номадски племена, но онези, които пресичат непрекъснато границата, са живели тук от хиляди години и не се интересуват от линиите върху картата. В повечето случай сирийците не им обръщат внимание. Което е много полезно, ако ти се наложи да минеш незабелязано през границата. Както Еди знае много добре.
Чейс изглеждаше съвсем невинен.
— Не мога да коментирам военни операции на територията на враждебна държава, в които може да съм или може да не съм участвал… но да, определено знам как да яздя камила.
Мичъл кимна.
— Странна работа, аз също.
— Ехо, здравейте, здрасти — обади се Нина. — Аз не мога.
— Фасулска работа — увери я Чейс. — Също толкова лесно, колкото язденето на кон.
— Но аз и кон не мога да яздя!