Тайната на Ескалибур
- Автор: МакДермотт Энди
- Серия: Нина Уайлд и Еди Чейс #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мирела Стефанова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Тайната на Ескалибур». Краткое содержание книги:
Чейс отиде до най-близката коленичила камила и я плесна по челото. Тя го погледна, после поклати замаяно глава и издаде звук, който наподобяваше нещо между изгрухтяване и прозявка.
— Добро момче — каза Чейс, като отстъпи назад и се метна върху широкото подплатено седло, разположено зад единствената гърбица на камилата. Той нави кожените каишки около дланите си и леко подръпна, подвиквайки „Хейя, хейя!“. Камилата отново поклати глава, след което покорно разгъна краката си и се изправи в цял ръст.
Нина беше виждала камили в зоологическите градини, но едва сега осъзна колко големи са всъщност. Изправената камила бе значително по-висока от нея и главата на Чейс се намираше на около единайсет фута над земята.
— Добре де… Доста е голяма.
Насочвана от Чейс, камилата се приближи до нея и наведе глава, за да я огледа добре. Нина се отдръпна нервно назад.
— Атаяк говори ли английски? — попита тя Карима, която поклати глава отрицателно. — Ох, добре. Защото това нещо много, ама много мирише. И то страшно неприятно.
— О, след няколко часа това въобще няма да ти прави впечатление — успокои я Чейс. Той подкара камилата встрани, след което с една команда и леко подритване я накара да коленичи, за да може да слезе. Двамата с Мичъл разтовариха багажа от джипа и го натовариха в дисагите на животните.
— Вземи — каза Мичъл и подаде един пистолет на Чейс. — Мисля, че може да ти свърши работа.
Чейс кимна одобрително.
— Рюгер Р-95 — каза той, докато бързо и вещо прегледа оръжието, преди да го зареди. Мичъл постъпи по същия начин със своя рюгер. — Не е зле. Но ми липсва моя уайлди.
— Уайлди ли имаше?
— Да, 45 калибър уинчестър магнум. Докато на един копелдак не му хрумна да го използва за убийството на един министър и да хвърли вината върху мен. Сигурно още се въргаля в някое чекмедже с улики в Ботсвана. Добър пистолет беше. Стрелял ли си някога с такъв?
— Не, бога ми — отвърна Мичъл, яростно клатейки глава. — Тромав, тежък, ограничен капацитет за муниции, зверски откат? Предпочитам по-практичните неща. Освен това нали знаеш — продължи той със закачлив блясък в очите, — хората си правят разни изводи за комплексите на мъжа, който използва пистолет с осеминчово дуло.
— Ами не мога да очаквам от един моряк да разбира от оръжия — отвърна намръщено Чейс. — Откатът въобще не е проблем, освен ако не си мека китка…
— Хайде, момчета — прекъсна ги Нина и застана между тях. — Спрете се с тези армейски спорове.
— Да, сигурно си права — изръмжа Чейс, все още намусен. Той погледна към Мичъл. — Добре поне, че не си бил във въздушните сили! — И двамата избухнаха в смях.
— Трябва да тръгваме — каза Карима, поглеждайки към залязващото слънце. — Ще прекосим границата преди да падне нощта и тогава ще направим лагер.
Натовариха камилите и Карима се сбогува с Атаяк, преди да яхне своята. Нина обезпокоена се приближи към очакващия я олигавен звяр. Макар че камилата беше най-малката от четирите, дори коленичила, очите им бяха на едно ниво.
— Знаете ли, може би ще е по-добре да подтичвам край нея.
— О, я се качвай — рече Чейс. — Ще се оправиш. Трябва само да внимаваш да не паднеш.
— Не се тревожи, Нина — успокои я Мичъл. — Камилите са много лесни за яздене. Само за петнайсетина минутки ще й хванеш цаката.
— А през тези петнайсет минути колко пъти ще падна? — попита Нина.
— Няма да паднеш. Хайде, нека ти помогна да се качиш.
Той протегна ръка, но Чейс побърза да се намеси.
— Не, аз ще се погрижа. Просто прехвърли крак от тук и я яхни. — Той се захили заради двусмисления сексуален подтекст. Нина предпазливо се покатери върху седлото и се вкопчи здраво в него, щом камилата се размърда под нея. — Добре ли се настани?
— Ако кажа не, може ли да сляза? — Седлото беше доста по-меко, отколкото бе очаквала, но бе много широко и тя се чувстваше ужасно неудобно така разкрачена. Чейс й подаде юздите; тя ги пое с едната ръка, докато с другата се вкопчи здраво във високото седло. — И какво трябва да правя… аааа! — изкрещя тя, щом Чейс излая някаква команда, шляпна камилата по задницата и тя тръгна да се изправя, разклащайки лудо Нина напред-назад. — Леле, плъзгам се!
— Стисни здраво с бедра — предложи Мичъл.
— Не мога, толкова широко съм се разкрачила, че все едно съм разделена на две — и да не си посмял да подхвърляш разни двусмислени забележки! — предупреди тя Чейс.
— Аз ли? — отвърна Чейс, като се намуси престорено и се отправи към своето животно. — Всяка вечер ми го казва — добави той със силен шепот, докато се мяташе на седлото.