Операция „Скайхук“
- Автор: Нанс Джон
- Год: 2004
- Язык: болгарский
- Год: Коала
- ISBN: 954-530-093-3
- Переводчик: Тинко Трифонов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Операция „Скайхук“». Краткое содержание книги:
По същото време компютърният спец доктор Бен Коул разработва „черен проект“ — системата „Бумеранг“. В разгара на изпитанията той с ужас открива, че някой е въвел чужд код в неговата програма — основа на свръхсекретната операция „Скайхук“, провеждана от ВВС на САЩ. Коул е на косъм от смъртта, когато експерименталният самолет, в който се намира самият учен, излиза от контрол. Но още по-бърза и страшна е друга заплаха — с пръст върху спусъка на ракетите си, пилотите на два изтребителя F-15 чакат заповед да унищожат секретния самолет, преди да се е разбил, за да не останат никакви следи. Коул има само две минути, за да открие някакъв изход…
Още докато Бен Коул се мъчи да разкрие замислите на заподозрения саботьор, в залите на съда се разиграва друга драма, тясно свързана с първите две. Ейприл, дъщерята на капитан Роузън, заедно с приятелката си — младата адвокатка Грейси О’Брайън, брани правата на своя баща. Но се оказва, че двете са влезли в неравна битка с тъмни сенки, облечени във власт и могъщество.
„Доброто понякога побеждава, Ейприл“ — окуражава приятелката си Грейси. Но изходът от този сблъсък сякаш не подкрепя подобен оптимизъм — пътищата на всички участници в тази драма са много по-тясно преплетени, отколкото самите те предполагат, а най-големият въпрос е: ще издържат ли докрай в битката за оцеляване? Операция „Скайхук“ е в ход.
— Съжалявам, но трябва да седна и да поработя няколко часа насаме — рече най-сетне Бен.
Думите му не предизвикаха възражения.
Всеки миг, мислеше си Бен, някой от екипа му би трябвало да направи същото откритие като него — да се натъкне на хилядите редове от вмъкнат, подменен код. Ако не, той трябваше сам да направи „откритието“ и да се преструва на смаян.
Първо обаче му бе необходимо време в кабинета, малко по-голяма кутийка в края на „клетъчното“ градче, изградено от прегради в една зала. Оттегли се там, набра необходимите пароли за достъп, бързо зареди сравнителното копие на програмата отпреди половин година и набра вече познатите му команди, за да извърши пълно сравнение ред по ред с най-новата й версия. Суперкомпютърът заработи, а Бен се облегна и зачака резултатите. Най-сетне те се появиха на екрана: „Не са открити никакви разлики“.
Той се наведе напред в пълно недоумение.
„Къде сбърках?“
Провери датите на копията на програмите и стартира повторно сравнението. Но компютърът отново не откри никакви разлики.
Усети как пулсът му се ускорява. Нямаше съмнение, че работи със същите копия, които нелегално бе прехвърлил у дома си предишния ден. Отвори списъка с машинния код на последната версия и вкара запомнения номер на реда, който би трябвало да го отведе право към първата част на нелегално добавените компютърни кодове. Но точно този ред излезе напълно нормален и идентичен с реда в оригиналната програма.
„Това не може да бъде!“
Прегледа дублиращите файлове, провери няколко работни копия и не намери нищо нередно. Облегна се и почувства как по челото му избива студена пот.
„Няма го! Но… аз не си измислям. Ако съм видял онова, което видях, и все още имам доказателствата на скрито място, а това са копията, от които те са измъкнати…“
Оставаше още едно обяснение и осъзнаването му премина през вените му като ледена вода: някой е влязъл по електронен път в основната им база данни и е изтрил сбърканите редове с компютърни кодове. Беше невъзможно това да бъде външен хакер. Само някой вътре в „Юниуейв“ би могъл да е отговорен за това.
Бен се изправи и погледна през входа на клетката си — очите му се спряха върху всеки един от членовете на екипа, докато мислите му препускаха около въпроса какво да прави и кой би могъл да е отговорен за стореното. Основното доказателство го нямаше, а той за малко не изтри с едно движение на пръста си единствения запазен архив, преди да излезе от дома си.
Ала този запазен архив не бе заплаха за онзи, въвел саботиращия код, и те трябваше да са наясно с това. Бен потрепери от симетричността на дилемата. Беше матиран. Ако разкриеше онова, което бе намерил, кариерата му щеше да приключи и щеше да се озове в някой федерален затвор. Но ако не вдигнеше тревога, саботьорът щеше да успее и да причини пълна катастрофа на изпитателния гълфстрийм и да убие всички на борда му, включително и самия него.
Помисли си дали да не отиде направо при Джо Дейвис и да му докладва за съществуването на променен код, а след това да се престори, че е „изчезнал“, когато доведе Джо в лабораторията.
„Това е невъзможно“ — реши накрая Бен. Без конкретното доказателство, което имаше, но не можеше да разкрие, нямаше как да убеди Джо или Мартин, или когото и да било, овластен да спре повторното изпитание и да рискува банкрут на компанията.
— Бен? — Джийн Суонсън от няколко минути седеше до Бен, без той да го вижда, и се питаше къде ли витаеха мислите му. — Добре ли си? Виждаш ми се доста зле.
Бен въздъхна, разтърка чело и се опита безуспешно да се засмее.
— Да. Чувствам се малко странно.
— Каза, че си вземал лекарство за настинка… може да е вирус, а не просто настинка.
— Аха. — Бен се усмихна и го потупа по рамото в неуспешен опит да го ободри, докато в същото време в ума му се оформяше една отчаяна възможност. — Аз… ще изтичам до самолета да проверя някои неща, Джийн. Докъде стигнахме?
— Не сме открили нищо — отвърна Джийн и по лицето му пробяга озадачено изражение.
Бен вдигна показалец.
— А, още нещо… тази сутрин никой не е вадил части от главния код за тестване или за нещо друго, нали така?
Джийн Суонсън изглеждаше потресен.
— Да е вадил ли? Искаш да кажеш без разрешение?
— Не, имам предвид — може би копие за тестване или нещо подобно.
— Що за въпрос, Бен? Никой от нас не би сторил такова нещо.