Да яхнеш Змията

И точно там го намери Таниша. Тя пристигна в клуба, облечена с блуза от изкуствена коприна и къса пола. Тези дрехи успя да грабне в два и петнайсет през нощта, когато научи, че Рей е убит. Носеше чанта от изкуствена кожа и бе обула старите си червени обувки. Възрастните жени със скъпи рокли и огърлици от перли, които играеха бридж във фоайето вляво от вратата, се обърнаха да огледат привидението.

— Мога ли да ви бъда полезен с нещо? — попита помощник-управителят на клуба и се втурна към нея, за да препречи пътя й. Беше слаб, противен и с очила.

Таниша се обърна към него. На продълговатото му лице се изписа ужас.

„Внимание, момиче от гетото! Във фоайето има негри!“

— Аз съм детектив Уилямс. Трябва да говоря с Уилър Касиди. Разбрах, че е тук — каза тя и показа полицейската си значка.

— А, разбирам… Естествено… заради престрелката.

— Точно така — отвърна Таниша. Съжали, че не се бе прибрала вкъщи, за да се преоблече, преди да дойде в клуба. Имаше няколко страхотни рокли, с които щеше да изглежда поразително.

— Господин Касиди е в ресторанта. Позволете да ви съпроводя — учтиво предложи помощник-управителят, но в гласа му прозвуча обвинителна нотка, сякаш подозираше, че Таниша ще събори някой пепелник, ако не я придружи.

Докато вървяха към ресторанта, тя видя, че Уилър седи сам на маса в ъгъла. Помощник-управителят я заведе при него и после се отдалечи, а тя сложи чантата си на свободния стол.

— Бих станал, но кракът ми не ми позволява. Заповядайте, седнете, детектив.

Таниша се огледа. Повечето от присъстващите се бяха обърнали към нея.

— Нещо нередно ли направих? — попита тя.

— Да — отговори той. — Имахте смелостта да влезете тук, без да си сложите слугинската престилка.

Забележката беше расистка, но Таниша не долови злоба. Уилър беше по-обиден и от нея. За белите хора обикновено беше невъзможно да пристъпят в този изпълнен с емоции терен. Само онези, които наистина не изпитваха предразсъдъци към цвета на кожата, можеха да не отбягват тази деликатна тема. В думите му отново прозвуча самопрезрение, което я накара да се запита дали Уилър не е обременен с чувства, дължащи се на алкохола.

— Съжалявам, че се натрапих в този анклав на американско спечелване на състезанието чрез психическо въздействие, но имам още няколко въпроса — каза тя.

— Подигравате ми се — отбеляза той, вдигна глава и я погледна. В очите му нямаше укор.

Таниша направи справка в бележника си.

— Господин Касиди, и двамата знаем, че тук става нещо много странно. И докато разбера какво е то, ще задавам въпроси.

— Така ли?

— Да.

— Не мисля, че тримата гангстери в къщата на Прескот са свързани с убийството на Анджи Уонг, ако говорите за това.