Огнена светлина

Обещах на майка ми, че ще се върна за вечеря. Тя обича да се храним рано в съботните вечери. В дома ни и без това има достатъчно напрежение и не искам да я разстройвам.

Ако имам късмет, Уил използва кош за пране също като мен и Тамра. Представям си блузата му, хвърлена вътре на топка. Кръвта ми — лилава, с преливащи се тонове, блещукаща, дори когато е извън тялото ми. И надявам се, незабележима. Той по-лесно от всеки друг би разпознал лилавите оттенъци. Откритието, че съм драки, ще изложи на риск всички нас. Всеки един дракон, в това число и майка ми, и Тамра. И само защото са свързани с мен, те ще платят за това с живота си.

Забавям ход, докато наближавам къщата му, съзирайки керемидения покрив сред дърветата. Запомних ориентирите, които Катрин ми даде по телефона. Знаех си, че имам основание да я харесвам. Като изключим едно многозначително „хм“, тя не полюбопитства и не ме попита защо искам да знам къде живее Уил.

Портата е отворена и аз се затичвам по алеята, поколебавайки се за кратко пред широкия портал, когато забелязвам ленд ровъра, паркиран пред самостоятелен гараж. Спирам се за момент на място, обмисляйки следващия си ход.

В един перфектен свят къщата щеше да бъде оставена отключена или с отворен прозорец. Щях да се вмъкна вътре, да намеря блузата и да съм навън след по-малко от пет минути. Но моят свят никога не е бил перфектен.

Нямам избор. Нито време за губене. Просто трябва да го направя. Изругавам и продължавам.

Без да му мисля повече, стигам до прага и чукам на голямата двойна врата. Звукът отеква, сякаш идва от голяма пещера или пропаст, която се намира от другата страна. Докато чакам, ми хрумва, че е трябвало да облека нещо по-различно вместо шортите на райета и потника, с които съм в момента. Хванала съм си косата, която виси на гърба ми почти като конска опашка. Не съм в най-добрия си вид. Когато вратата започва да се отваря, отново ме обзема онова усещане и аз знам, че Уил е зад нея, още преди да го видя.

Той дори не прави опит да изглежда щастлив, че ме вижда. И почудата му не е толкова необяснима, като се има предвид как избягах вчера от колата му.

— Ясинда! Какво правиш тук?

Прибягвам до неговото обяснение от предишната вечер:

— Реших да видя къде живееш. Нали разбираш? Просто за всеки случай.

Той не се засмива, дори не се усмихва на шегата ми. Вместо това поглежда неспокойно през рамо. Мога да съм благодарна, че поне не би тревога, че на прага на къщата им стои дракон. Очевидно не беше разгледал блузата си отблизо.

— Няма ли да ме поканиш да вляза?

— Уил? Кой е тук? — Вратата се отваря по-широко. Мъж със същите светлокафяви очи като на Уил застава до него. Но приликата помежду им свършва с очите. Не толкова висок, колкото Уил, той е жилав и видимо прекарва доста време във фитнес салоните, тренирайки тялото си.