Огнена светлина

Зеленото знаменце е поставено в района на моя дом, а черното знаменце, което е в непосредствена близост, хвърля сянката си върху него. Едно-единствено черно знаменце. Машинално се сещам за татко. Той е единственият дракон, който е умрял от неестествена смърт през последните две поколения. Взирам се в самотното флагче, докато очите ме заболяват. Осъзнаването на мрачната ужасяваща истина ме кара да потръпна. Това флагче означава убийство.

В ума ми се загнездва страшно подозрение, което се увива около мен като змия. Уил може да е бил част от групата, погубила баща ми.

Чапарал е само на няколкостотин километра южно от нашия прайд… Трябваше да се досетя за това по-рано. Или може би съм го знаела още от самото начало. И просто съм отказвала да го приема. И сега, докато се взирам в картата, вече не мога да си затворя очите за този факт. Те очевидно ловуват в района на нашия прайд. И аз през цялото време съм знаела това.

Очите ми започват да ме смъдят и премигвам бързо. Ужасно е да си мисля това. Подозрението, което ме измъчва, е като горчив хап, заседнал в гърлото ми.

Баща ми ме разбираше. Знаеше, че имам нужда да летя. Защото се чувстваше по същия начин. Той никога не бе очаквал от мен да потисна моята драконова природа. Затова не искам да мисля, че Уил е отговорен за смъртта на единствения член от семейството ми, който ме обичаше заради това, което съм.

Тръсвам силно глава. Може би той е бил твърде млад тогава, за да ловува. Сигурно е било така! Дълбоко в себе си вярвам в това. Той е различен. Той ме остави да избягам. Не е възможно да е убил баща ми.

Но семейството му бе вероятният извършител. И сега те са на долния етаж.

Навеждам се и грабвам блузата. Трябва да се махна оттук, да избягам от тази къща, преди да е станало твърде късно. Докато все още мога. Но не съм в състояние да откъсна очи от стената. Сякаш съм видяла някаква ужасяваща катастрофа, която напълно ме е втрещила.

Звукът от затваряща се врата зад мен ме изважда рязко от вцепенението ми.