Господин Неустоим
- Автор: Сюзън Елизабет Филипс
- Серия: Американска лейди #6
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вера Паунова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Господин Неустоим». Краткое содержание книги:
Мег Коранда не мисли така. Ни най-малко…
Родена и отраснала в разкош, в семейството на холивудски знаменитости, Мег е леконравна и безгрижна. Според нея най-добрата й приятелка се преструва и крие съмненията, които изпитва относно предстоящия си брак. Луси и Тед може и да изглеждат като идеалната двойка, ала Мег подозира, че те не си подхождат. Макар тя да знае, че да провали сватбата на най-добрата си приятелка е правилната постъпка, като че ли никой друг не е съгласен с нея, защото, когато Луси зарязва младоженеца пред олтара, всички обвиняват Мег и тя се превръща в най-мразената жена в града… Град, в който се оказва хваната като в капан – с развалена кола, с празно портмоне и един страшно ядосан бивш младоженец. И когато се опитва да се измъкне от Уайнет, без да плати хотелската си сметка (ще изпрати парите по-късно!), я очаква неприятна изненада – принудена е да отработи дълга си. А и Тед няма никакво намерение да улесни бягството й…
Една забавна и невероятно увлекателна романтична история, в която почитателите на съвременни любовни романи ще се влюбят!
- Госртодин Колинс играе днес, а той страшно си пада по „Геторейд"37, така че гледай да имаш достатъчно.
- Благодаря за съвета. - Мег посочи витрината с десертчета. - Нещо против да взема няколко от тях? Ще ги сложа върху леда и ще видя дали ще се продават.
- Добра идея. И ако видиш Тед, ще му предадеш ли, че трябва да говоря с него?
Мег искрено се надяваше да не го види.
- Изключил си е телефона - обясни Хейли, - а днес трябва да му напазарувам хранителни продукти.
- Ти му пазаруваш?
- Върша различни неща. Изпращам колети. Правя неща, за които той няма време. - Тя извади няколко кренвирша от съда, в който се варяха. - Май ти споменах, че съм личната му асистентка.
- Да, наистина го спомена. - Мег прикри развеселеността си. Беше израснала, заобиколена от лични асистенти, и те правеха доста повече от това, да изпълняват дребни поръчки.
Когато се прибра вкъщи тази вечер, отвори прозорците, доволна, че вече не е нужно да се крие, и отиде да се изкъпе в потока. След това се настани по турски на пода и се зае да разгледа непотърсените бижута, които й бяха разрешили да вземе от кутията за изгубени вещи в клуба. Харесваше й да работи с бижута и през последните няколко дена у нея беше започнала да покълва една идея. Донесе прастарите клещи, които беше намерила в кухнята, и се зае да разглоби една евтина гривничка.
Отвън спря кола и няколко секунди по-късно Тед прекрачи прага с небрежен и неимоверно привлекателен вид, облечен в тъмносин спортен панталон и смачкана сива спортна риза.
- Да си чувал за почукване на вратата?
- Да си чувала за влизане в чужда собственост?
Ризата му беше разтворена и разкриваше почернялата от слънцето ямка в основата на шията му. Мег се загледа миг по-дълго, отколкото трябваше, след което натисна закопчалката на гривната.
- Днес получих съобщение от Луси.
- Не ме интересува. - Той пристъпи в стаята, донасяйки със себе си отблъскващия мирис на концентрирана доброта.
- Все още не иска да ми каже какво прави, нито пък къде точно се намира. - Клещите й се изплъзнаха и пршципаха пръста й, карайки я да разкриви лице. - Всичко, което каза, е, че не са я заловили терористи и да не се тревожа.
- Повтарям, не ме интересува.
Мег засмука пръста си.
- Напротив, интересува те, макар и не така, както биха се интересували повечето изоставени младоженци. Гордостта ти е
пострадала, ала сърцето ти не е наранено, още по-малко пък - разбито.
- Не знаеш нищо за сърцето ми.
Желанието да се държи гадно не я напускаше и докато за втори път откъсваше очи от отвратителната му разгърдена риза, тя си спомни нещо, което беше чула от Хейли.
- Не смяташ ли, че е малко смущаващо мъж на твоите години да живее с родителите си?
- Не живея с родителите ми.
- Почти същото е. Къщата ти е в същия имот.
- Имотът е голям, а на тях им е приятно да съм наблизо.
За разлика от нейните родители, които я бяха изхвърлили от къщи.
- Колко мило - заяви тя. - Мамичка завива ли те в легълцето всяка вечер?
- Не и ако не я помоля. А и ти едва ли си тази, която може да си прави шегички за мамичка.
- Така е. Само че аз не живея с моята. - Не й харесваше как се извисява над нея, затова стана от пода и се приближи до единствената холна мебел - грозно кафяво кресло. - Какво
искаш?
- Нищо. Просто отпускам малко. - Той отиде до един от прозорците и прокара палец по рамката.
Мег се настани на облегалката на креслото.
- Тежък живот водиш, така е. Работиш ли изобщо? Искам да кажа, освен така наречената ти работа като кмет.
Въпросът й като че ли го развесели.
- Естествено, че работя. Имам си бюро и острилка за моливи, и всичко останало.
- Къде?
- Местоположението се пази в тайна.
- За да държи жените настрани?
- За да държи всички настрани.
Мег се замисли над думите му.
- Знам, че си изобретил някакъв гениален софтуер, от който си изкарал цял куп пари, но не съм чувала нищо за него. Каква работа имаш?
- Доходоносна. - Той кимна извинително. - Извинявай. Прекадено голяма дума, която няма да разбереш.
- Това беше гадно.
Той се усмихна и се загледа във вентилатора на тавана.
- Направо не мога да повярвам колко е горещо, а още е едва първи юли. Трудно е да си представи човек колко по-ужасно ще стане. - Поклати глава, изражението му - простодушно като на светец. - Възнамерявах да сложа климатик за Луси, но сега се радвам, че не го направих. Изобщо нямаше да можеш да заспиш при мисълта за всичкия този флуоровъглерод, изпускан в атмосферата. Имаш ли бира?