Мусаши
- Автор: Йошикава Ейджи
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Парпулов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мусаши». Краткое содержание книги:
Прекрасната Оцу, която вижда в Мусаши своя идеал за мъжество, го освобождава от мъчителното наказание, но той отново е заловен и затворен. Прекарва три самотни години, изучавайки класическата литература на Япония и Китай. И когато му връщат свободата, той отказва да заеме положението на самурай.
Постепенно осъзнава, че да следва Пътя на меча не означава да търси върху кого да стовари огромната си сила. Мусаши усърдно се усъвършенства, създавайки нечуваната дотогава техника на бой с мечове и в двете ръце. Броди надлъж и нашир, изправя се в двубои срещу майстори от много школи. Смята природата за свой върховен и най-суров наставник. Винаги надделява в схватките, но всъщност вижда в Изкуството на война само път и дисциплина, за да постигне висшите човешки добродетели.
— Разбирам. Всичко става ясно. Бих искал да ви дам малък съвет. Не се бийте с Коджиро. Той не може да бъде победен с обичайните начини за саблен бой, а още по-малко е уязвим на стратегически ходове. Като боец и като стратег няма равен на себе си, дори между най-големите живи днес майстори.
Тази преценка предизвика в Йогоровия поглед изблик на яростен плам. Забелязал това, Мусаши намери за уместно да повтори своето предупреждение.
— Оставете надменността сега да властва — завърши той. — Безсмислено е да се излагате на такава огромна опасност заради някаква проста обида. Не се залъгвайте с мисълта, че поражението на Шиндзо прехвърля на вас отговорността да уредите сметките. Ако се опитате да го направите, просто ще повторите станалото с него. Би било глупаво, много глупаво от ваша страна.
След като Мусаши се изгуби от поглед, Йогоро се облегна на стената и скръсти ръце. Тихо, с леко потрепващ глас, той промълви:
— Значи дотам се е стигнало. Дори Шиндзо не е успял!
Вперил празен поглед в тавана, той се замисли за писмото, което Шиндзо му бе оставил. Там се казваше, че целта на напускането му е да убие Коджиро и че ако не успее, Йогоро навярно никога повече няма да го види жив.
Това, че не е загинал, съвсем не правеше поражението на Шиндзо по-малко унизително. След като училището бе принудено да прекъсне своята дейност, гражданите като цяло останаха с убеждението, че Коджиро е бил прав — Висшето училище Обата е обучавало страхливци или в най-добрия случай — теоретици, лишени от способност за действие. Това доведе до бягството на някои от учениците. Други, разтревожени от болестта на Кагенори и от явния упадък на школата Кошу, преминаха към съперничещата й школа Нагамура. Само още двама или трима продължаваха да живеят в училището.
Йогоро реши да не казва на баща си за Шиндзо. Стори му се, че единствената останала сега възможност за него е да се грижи възможно най-добре за стареца, макар мнението на лекарите да бе, че не може да става дума той да се възстанови.
— Йогоро, къде си?
Йогоро постоянно се смайваше как, когато поискаше да повика сина си, гласът на неговия баща, макар да бе пред вратите на смъртта, ставаше като на съвършено здрав човек.
— Ида — Той изтича до стаята на болния, падна на колене и попита: — Викахте ли ме?
Както често правеше, когато се умори да лежи изпънат по гръб, Кагенори се бе подпрял на стената до прозореца, пъхнал възглавницата под лакътя си.
— Кой беше този самурай, дето току-що излезе от портата? — попита.
— А-а — започна Йогоро, объркан. — О, този ли? Никой от значение. Просто носеше някакво известие.
— Известие откъде?
— Ами, изглежда с Шиндзо е станало произшествие. Самураят дойде да ни каже. Представи се като Миямото Мусаши.
— М-м. Не е родом от Едо, нали?
— Не. Разбрах, че е от Мимасака. Ронин е. Да не ви се е сторил познат?
— Не — отвърна Кагенори, живо поклащайки рядката си посивяла брада. — Не си спомням някога да съм го виждал или чувал за него… През живота си съм срещал много хора — на бойното поле, както и в ежедневието. Някои бяха много добри, ценях ги много. Онези, които можех да сметна за истински самураи, в пълния смисъл на думата, бяха малцина. Този мъж — Мусаши ли каза? — ми се понрави. Бих искал да се срещна с него, да поговорим. Иди го помоли да се върне.
— Да, господине — отвърна покорно Йогоро, но преди да е станал, с малко озадачен глас добави: — Какво ви е направило впечатление в него? Видели сте го само от разстояние.
— Ти не би могъл да разбереш. Когато вече можеш, ще си стар и съсухрен като мен.
— Обаче трябва да е имало нещо в него.
— Възхитих се на неговата бдителност. Дори при болен старец като мен той не остави предпазливостта да му измени. Щом влезе през портата, спря и се огледа — за разположението на къщата, за прозорците и това дали са отворени или затворени, за пътеката към градината — за всичко. И това обхвана само с един поглед, без въобще да се държи някак неестествено. Всеки би предположил, че той просто се спира за миг в знак на уважение към домакина. Бях смаян.
— Значи смятате, че той е наистина достоен самурай?
— Навярно. Сигурен съм, че ще е много интересно да се разговаря с него. Повикай го да се върне.
— Не ви ли е страх, че това ще ви се отрази зле?
Кагенори доста се бе развълнувал и това напомни на Йогоро лекарското предупреждение, че баща му не бива да говори дълго време.