Мусаши

Мусаши и Шиндзо мълчаливо бяха впили в тях погледи. Едва след няколко мига Мусаши ги стресна с вика:

— Ако между вас е Хангавара Яджибей, нека излезе напред.

— Началникът не е тук. Но ако имате нещо да казвате, говорете на мен, Нембуцу Тадзаемон и аз ще ви направя услугата да ви изслушам.

Възрастният мъж, който излезе напред, носеше бяло ленено кимоно, а около врата му висеше будистка молитвена броеница.

— Какво имате срещу Ходжо Шиндзо?

Като повдигна рамене, Тадзаемон отвърна:

— Той уби двама от нашите.

— Според Шиндзо вашите двама негодници са помогнали на Коджиро да убие няколко ученика от училището Обата.

— Онова е било едно, а това беше друго. Ако не си уредим сметките с Шиндзо, по улицата ще ни се присмиват.

— Може там, където живеете, нещата да стават по този начин — заяви с помирителен тон Мусаши, — но между самураи е по-различно. Сред воините не може да виниш някого за това, че е подирил и намерил оправдано отмъщение. Един самурай може да си отмъсти заради справедливостта или за да защити своята чест, но не и да се бие заради някаква лична вражда. Това не подобава на мъже. И това, което се опитвате сега да направите, също не е мъжествено.

— Не било мъжествено ли? В липса на мъжественост ли ни обвинявате?

— В случай, че Коджиро излезеше сега и ни предизвикаше от свое име, това щеше да е в реда на нещата. Не можем обаче да се замесваме в сбиване, започнато от хора, които той е пратил.

— Ето, почвате самодоволно да ни поучавате като всички останали самураи. Говорете, каквото си искате. Ние въпреки всичко трябва да защитим името си.

— Ако самураите и хората извън закона почнат да се бият за това кой да управлява, улиците ще потънат в кръв. Този спор може да се уреди само при градския наместник. Какво ще кажете, Нембуцу?

— Тъпотии. Ако това можеше да го уреди наместника, ние на първо място нямаше да сме тук.

— Чуйте, вие на колко сте години?

— Това какво ви влиза в работата?

— Бих казал, че ми се виждате достатъчно възрастен да не водите група младежи на безсмислена смърт.

— Я си запазете умните приказки. Не съм прекалено стар да се бия!

Тадзаемон изтегли сабя и негодниците с блъскане и викове пристъпиха напред.

Мусаши приклекна, за да избегне удара му, после го улови за тила на посивялата глава. С десетина широки крачки стигна до рова и набързо го метна през ръба. После, щом тълпата се събра ведно, се спусна назад, хвана Шиндзо през кръста и с него побягна.

Затича през някакво поле, към склона не съседния хълм. Под тях в рова се вливаше поток, а в подножието на склона се виждаше синкаво тресавище. По средата на пътя Мусаши спря и изправи Шиндзо на крака.

— Сега — каза — да бягаме.

Шиндзо се поколеба, но Мусаши го бутна да върви напред.

Негодниците се съвзеха от изненадата и тръгнаха да ги гонят.