Синя кръв [bg]

Скайлър беше много объркана от думите на баба си. Какво искаше да каже с всичко това?

- Ами баща ми? - попита тя замислено, спомняйки си за високия мъж в тъмен костюм, който посещаваше майка й.

- Това не те засяга - отвърна хладно Корделия. - Не мисли за него повече. Той не заслужаваше майка ти.

- Но кой...

Скайлър никога не беше виждала баща си. Знаеше само, че се казва Стивън Чейс и че е художник, който се запознал с майка й на една своя изложба. И това беше всичко. Не знаеше нищо за семейството му.

- Достатъчно. Него го няма и това е всичко, което ти е нужно да знаеш. Казах ти - той умря скоро след раждането ти.

Корделия се протегна и погали Скайлър по главата. За пръв път от дълго време й показваше физически обичта си.

Скайлър си взе едно парче ягодова торта. Чувстваше се някак празна, беше й неудобно, сякаш Корделия не й казваше цялата истина.

- Виж, времената са трудни - започна Корделия, като огледа чинията с петифурите и си взе една лешникова сладка.

- Все по-малко от нас избират да преминат през циклите и така ценностите и начинът ни на живот са на път да изчезнат. Не са много тези, които се придържат към Кодекса. Има корупция и разногласия. Много от нас смятат, че няма да успеем да достигнем състоянието на възвишеност. Все повече избират да се стопят в мрака, който заплашва да погълне всички ни. Безсмъртието е едновременно проклятие и благословия. Моят живот продължи твърде дълго. Спомням си прекалено много.

Корделия отпи от чая си, като придържаше изискано чашата, а малкият й пръст сочеше надолу, както повеляваше етикетът.

Щом я остави, лицето й се промени. Сбръчка се и повехна пред очите на Скайлър. Обзе я съчувствие към старицата - вампирка или не.

- Какво искаш да кажеш?

- Живеем в много лоши времена, пълни с вулгарност и отчаяние. Направихме всичко по силите си, за да повлияем на хората, да им покажем пътя. Ние сме създания на красотата и светлината, но червенокръвните вече не ни слушат. Те станаха твърде много, а ние - твърде малко. Тяхната воля е тази, която ще промени света, не нашата.

- Как така? Чарлс Форс е най-богатият и влиятелен човек в града, а бащата на Блис е сенатор. И двамата са синьокръвни, нали?

- Чарлс Форс - повтори мрачно Корделия, докато разбъркваше чая си, за да се стопи медът, а после пусна лъжичката толкова гневно, че дрънченето накара всички посетители да обърнат глава. - Той си има свои планове, а според кодекса ни Люелин въобще няма право да заема политически пост. Не е редно да се месим директно в политическите дела на хората. Но времената се промениха. Погледни жена му - каза Корделия с отвращение. - Няма нищо синьокръвно във вкуса й и начина й на обличане. Пропаднали хора, както се казва.