![Тръстиковият път [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/6/9/3/trstikoviyat-pt-bg-download.jpg)
Тръстиковият път [bg]
- Автор: Бърк Джеймс Лий
- Серия: Дейв Робишо #11
- Год: 2001
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 954-585-295-
- Переводчик: Любомир Николов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Тръстиковият път [bg]». Краткое содержание книги:
— Значи си помагал на семейството?
— Опитвам се да проявя уважение към вас, мистър Робишо. Чух, че не сте лош човек, макар и ченге.
— Но дойде с рязана пушка.
— Тя не е за вас.
— А за другите убити какво ще кажеш?
Дъждът отслабна, после спря и в тишината се чуваше само как от дърветата капе вода. Ремета намести сламената си шапка и се загледа замислено към гъсталака от лиани по върбите и кипарисите. Очите му сякаш светеха със своя собствена светлина.
— Жената на един тежкар беше разбрала, че мъжът й смята да я очисти. Дал поръчка на някакъв смахнат, специализиран по дамската част. Тогава жената си викна момче от друг щат да пречука мъжа й. Смахнатият можеше да стои настрани, но някои хора никога не се отказват. Е, в Пасифик Палисейдс никой не плака за него.
— Кой ти плати да премахнеш Клъм Чевръстия и Муцката Дотрийв?
— Оставиха ми парите на уговорено място. Знам само, че вчера се опитаха да ме гръмнат. Може би сега двамата с теб сме в един екип.
— Грешиш.
— Така ли?
— Така.
Очите му помътняха, сякаш не искаше да приеме увисналото във въздуха оскърбление. Той отлепи от гърдите си мократа тениска и попита:
— Ще се опиташ ли да ме очистиш?
— Пушката е у теб — усмихнах се аз.
— Не е заредена.
— По-добре да не проверявам.
Той вдигна от седалката рязаната пушка и я сложи на коленете си, после се приведе към кърмата на лодката ми. Откъсна въженцето за стартиране на двигателя и го метна в камъша.
— Не биваше да го правиш — казах аз.
— Никога не лъжа, сър. Не съм като някои хора. — Той пречупи пушката и пъхна пръст в празната цев. После извади от задния си джоб найлоново пликче с три патрона и започна да зарежда. — Изтървах пушката във водата и другите патрони се намокриха. Затова е празна.
— Каза, че не си като някои хора. Лъжец ли ме наричаш?
— Вие пуснахте слух, че съм доносник. Лежал съм в строг тъмничен затвор и никого не съм издавал.
— Слушай, Джони, ти отказа да убиеш Муцката Дотрийв. Все още не си прекрачил чертата.
— Какво говорите?
— Не се прави, че не разбираш. Погледни ме.
— Не обичам да ми говорят така, мистър Робишо. Пуснете ми лодката.
Втренчих се в лицето му. Очите му бяха тъмни, бузите обгърнати в сянка като мъртвешка маска, устните свити. Тласнах лодката му към течението.
— Както си решиш, момче — казах аз.
Той включи двигателя и с рев се понесе надолу. Само веднъж се озърна към мен и веднага рязко зави, за да не блъсне една плаваща нутрия.
13.
По-късно тази сутрин позвъних на психолога в затвора Рейфорд, на една социална служителка в област Лечър, Кентъки, и на един гимназиален съветник в Детройт. До края на работното време получих по факса поне три дузини справки за Джони Ремета.
Късно следобед Клит Пърсел седеше до мен на пейката в края на кейчето и четеше събраните сведения.
— С коефициент на интелигентност 160 да стане наемен убиец! — смая се Клит.
— И няма ранни признаци за склонност към насилие. Проявяват се едва след излизането от Рейфорд.
— Искаш да кажеш, че след няколко групови изнасилвания под душа е решил да си го върне?
— Просто казвам, че вероятно не е социопат.
Клит затвори папката и ми я върна. Вятърът изпъваше платнения навес над главите ни.
— На кого му пука какъв е? — заяви Клит. — Навлязъл е в твоя собственост. На твое място следващия път ще го прострелям в коляното.
Не отговорих. Усещах го как ме гледа отстрани.
— Тоя тип не ти върши работа — каза Клит. — Не знае кой го е наел. А разните психологически тъпотии ги пробутвай на друг.
— Социалната служителка каза, че баща му бил пияница. Смята дори, че на два-три пъти е продавал хлапето, за да си купи пиене.
Още преди да довърша, Клит раздразнено тръсна глава.
— Гледал е Клъм Чевръстия право в очите, преди да му пръсне черепа. Във военновъздушните сили обучават точно такива типове да пускат атомни бомби.
Той стана и стисна здраво парапета на кея. Вратът му беше зачервен, едрите му ръце пращяха от енергия.