Тръстиковият път [bg]

Мина през малко селце, после навлезе в дълъг пустинен отрязък между тръстиковите ниви. Догони го бял автомобил; мъжът до шофьора се озърна през рамо, после сложи на покрива мигаща червена лампа.

Ченгетата бяха цивилни, може би от отдела по наркотиците или службата за борба с организираната престъпност. Едри, млади, небръснати, с джинси, маратонки и тъмни тениски, с космати ръце и затъкнати на коланите белезници.

Те пристъпиха от двете страни на лимузината. Мика бе свалил стъклата и чу как човекът отдясно разкопча кобура.

— Шофьорската книжка, ако обичате — каза левият. Носеше големи слънчеви очила, изглеждаше отегчен и зяпаше към залеза над нивите, докато чакаше с протегната длан Мика да извади книжката от портфейла си.

— Какво има?

Полицаят с тъмните очила погледна снимката, после вдигна очи към Мика.

— Знаете ли какво пише тук над снимката? „Не пийте зад волана… Пазете Луизиана чиста.“ На всички шофьорски книжки в Луизиана го пише. Стараем се да не допускаме пияници и боклук по шосетата. Преди малко вие изхвърлихте през прозореца бирена кутия.

— Не, не съм.

— Слезте от колата, моля.

— Момчета, вие сте от Ню Орлиънс — каза Мика. — Тук не е ваш район.

— Ако обичате, минете от другата страна на колата и ще обсъдим това.

Притиснаха го към покрива на колата, разтвориха му краката с ритник, плъзнаха ръце покрай тялото му, обърнаха джобовете наопаки и захвърлиха на пътя портфейла и дребните пари.

Мина автомобил с включени фарове. Двамата полицаи го проследиха с погледи, докато изчезна между тръстиковите ниви. После единият замахна с палката и Мика изпита чувството, че сухожилието в бедрото му се е скъсало. Той падна на коляно, драскайки с пръсти по лимузината.

Вторият удар се падна на безопасно място, върху раменете, но третият бе стоварен с две ръце точно в опашната кост и из вътрешностите му избухна огнена болка. Разтреперан, Мика се търкулна на прашния път, полагайки отчаяни усилия да овладее сфинктера си.

Първото ченге захвърли шофьорската книжка в лицето му като игрална карта, после го ритна в бъбрека.

— Имаш полицейско досие в Ню Мексико, Мика. Връщай се там. Не ни карай пак да те търсим.

— Нищо не съм сторил — почти проплака Мика.

Полицаят с палката се наведе, пъхна заобления дървен край в устата му и натисна жестоко, докато Мика взе да кашля и да се дави в собствената си кръв.

— Какво рече? Я повтори? — изрече заплашително ченгето и се приведе любезно към обезобразеното лице на Мика.