Тръстиковият път [bg]

Отделно стои клиентелата на строгите тъмнични затвори — садисти, серийни убийци, некрофили, изнасилвачи и хора, които не се поддават на определение, така наречените душевноболни престъпници, чиито деяния са толкова страшни, че дори и вестниците ги описват с намеци.

Бих могъл да разпитам Стив Андрополис в петък, заедно с Дон Ритър. Но каква полза? В най-добрия случай Ритър щеше да си гони интереса и да пригажда разпита към своите цели, освен това вероятно щеше да приеме лъжите на Андрополис и да провали всякакъв шанс за получаване на достоверна информация. Нещо повече, Ритър разследваше убийство и разполагаше с правомощия, каквито аз нямах.

Затова изчаках да минат почивните дни и в понеделник потеглих към Морган Сити.

Пристигнах тъкмо навреме, за да видя как двама санитари изнасят трупа на Андрополис.

— Какво е станало? — попитах аз надзирателя.

— Гледай го ти, пита какво е станало — отвърна той, сякаш освен нас двамата имаше и друг слушател. Беше грамаден мъжага с гранитна челюст и бръсната глава. Необятната му синя униформа изглеждаше като скроена от картон. — Какво ли не съм видял тук. Скачали са ми през прозорците. Бягали са през въздухопроводите. Някои дори се измъкват с чужди документи за излежан срок. — Той въздъхна, взе пурата си от пепелника, пак я остави и изпука с кокалчетата на пръстите си. — Заключих Андрополис заедно с още единайсет затворници. Килията е за петима. Вътре има трима рокери, дето и дяволът не би ги взел да му чистят кенефа. Има едно хлапе, дето сипва натрошено стъкло в паничките на хорските котки и кучета. Един тип, дето се друса със смес от хероин, кокаин и малцово уиски. И това са нормалните? Питаш какво е станало? Някой му строшил гръдния кош. Останалите го гледали как се задушава. Още нещо да питаш?