Тръстиковият път [bg]

Клит седеше на кърмата върху сгъваем стол с ниско прихлупена барета. Синята му риза бе мокра от пот между плешките. Той замахна с пръта и кукичката с примамката описа висока дъга из въздуха.

— Как я карате с Пейшън? — попитах аз.

— Всичко е тип-топ, мой човек — отвърна той и завъртя спининга, влачейки примамката на зигзаг.

Извадих от сандъка с лед кутия студена бира и го докоснах с нея по ръката. Той я взе, без да обръща глава. Аз си отворих безалкохолно и се загледах как клоните на кипарисите трептят на вятъра като зелени дантели.

— Защо не кажеш какво ти е на ума? — рече Клит.

— Прегледах протокола от делото срещу Лети Лабиш. Двете със сестра й твърдят, че през онази вечер Пейшън била на прослушване в Лейк Чарлс за някаква звукозаписна компания.

— Твърдят го, защото там е била — каза Клит.

— Винаги свиреха заедно. Защо е тръгнала сама на прослушване?

Клит издърпа примамката, лениво я изтръска от водата и кукичката тропна по пръта.

— Какво се мъчиш да направиш, Жилка? Да замесиш и Пейшън? Какво ще спечелиш?

— Мисля, че и двете сестри лъжат за станалото през онази вечер. Какво ти подсказва това? Лети вече е в смъртното отделение. Няма какво да губи.

— Щатският екзекутор беше накълцан на кайма и някой трябва да плати за това. Помниш ли случая с Рики Рой Ректър в Арканзас? Бяха му направили лоботомия. Приличаше на буца черно желе в затворническа униформа. Но беше убил полицай. Клинтън отказа да го помилва. На последната вечеря Ректър казал на надзирателя, че ще си остави десерта за след екзекуцията. Сега Клинтън е президент, а Ректър — тор. Бас държа, че през нощта на екзекуцията всички в Литъл Рок са си се чукали както обикновено.

Клит запали цигара, сложи запалката върху рибарското кошче и духна струйка дим по дланта си.

— Мислех, че си ги отказал — рекох аз.

— Отказах ги. И аз не знам защо почнах отново. Дейв, цялата тая работа е голяма гадост. Пейшън казва, че сестра й се страхува от тъмното, от самотата, от собствените си сънища. Дойдох тук само и само да не я слушам. Хайде да си приказваме за нещо хубаво.

Без да ме поглежда, той отпусна въдицата върху коленете си и бръкна в натрошения лед за още една бира. Гаснещото слънце обагряше лицето му в червено.