Тръстиковият път [bg]

По-късно тя ми разказа за странното поведение на Кони Дезотел, макар че нямаше представа на какво се дължи.

Тази сутрин беше валял проливен дъжд, после вятърът спря, слънцето се превърна в ярко бяло кълбо сред небето, изпари водата от нивите и създаде купол от жарка задушна влага, от която човек имаше чувството, че из дрехите му пъплят мравки.

Климатикът в патрулната кола задрънчал, после изпъшкал и млъкнал. Кони Дезотел свалила белия си жакет, сгънала го в скута си и се помъчила да запази достойнство, докато помощникът непрекъснато бъбрел на задната седалка. Блузата под мишниците й потъмняла от пот, а в очите й взели да се разгарят враждебни пламъчета.

За момент помощникът прекъснал монолога си, сдъвкал ментов бонбон и пак започнал.

— Защо тия хора от Гран Боа не се преселят на място, където няма нефтена промишленост? Нека станат китоловци в Япония. Как може цял живот да са вършили черната работа в нефтените заводи, а една вода с лед да не могат да си направят без подробни инструкции? — В колата царувало мълчание и той приел това като знак, че не са го разбрали, затова продължил: — Индианците хума не харесват нефтените отпадъци. Но искат да строят казина и да пристрастяват народа си към хазарта. Мене ако питате, една водородна бомба им трябва.

— Не искам да засилвам раздразнението ти, Малкълм, но би ли млъкнал, ако обичаш? — казала Кони.

— Искате ли да пийнем по нещо студено? — попитала Хелън.

— Да, моля — казала Кони.

Докато отбивали към нощния клуб на Пейшън, слънцето се скрило зад буреносен облак и над полето паднала сянка. В клуба бръмчали и четирите вентилатора по ъглите на дансинга, а един вехт климатик, закрепен на изрязан отвор в задната стена, бълвал към бара поток хладен въздух.

Кони седнала на една табуретка, затворила очи и подложила лице на студения вятър.

Хелън надникнала към съседното помещение и подвикнала:

— Хей, Пейшън, имаш клиенти.

Кони отворила очи и с безизразна физиономия се завъртяла към Хелън.

— Това заведение е на сестрата на Лети Лабиш — казала Хелън. — Познавате ли я?

— Не.

— Стори ми се, че името ви е познато или нещо такова.

— Да, чувала съм името — отвърнала Кони. — Но това не значи, че я познавам.

— Да, госпожо — съгласила се Хелън.

— По-добре да си тръгваме — предложила Кони.