Свечеряване [bg]

Тези малахи със сигурност правеха пакости в горите, а според древните легенди сега беше месецът на „лятното слънцестоене“. Деймън не искаше да оставя Бони и със сигурност не искаше Елена да види какво смята да направи. Като продължаваше да поддържа главата на Бони над топлата порозовяла вода, той разтвори ризата си. В ножницата, привързана към колана му имаше остър кинжал. Извади го и с ловко движение се сряза в основата на гърлото.

Бликна кръв. Проблемът беше как да я накара да пие. Пъхна кинжала в ножницата, повдигна я от водата и се опита да допре устните й до прореза.

Не, това беше глупаво, помисли си той с непривична самокритичност. Тя отново ще изстине, а ти не можеш да я накараш да преглътне. Пусна Бони обратно във водата и се замисли. След това извади отново кинжала и направи друг прорез: този път върху китката на ръката си. Проследи вената, докато кръвта не само започна да капе, а да тече. Сетне притисна срязаната си китка към устните на момичето, като нагласи главата й под подходящ ъгъл. Устните й бяха полуотворени и тъмночервената кръв се стичаше в красива струйка. От време на време тя преглъщаше. Явно искрата живот не бе съвсем угаснала в нея.

Беше все едно да храниш малко птиченце, помисли си Деймън, изпълнен с огромно задоволство от спомена, от находчивостта си и… от самия себе си.

Лицето му се озари от усмивка.

Сега оставаше само да се получи.

Деймън промени съвсем леко позата си, за да се настани по-удобно и отново пусна топлата вода, докато в същото време продължаваше да придържа Бони и да я храни — ефикасно и елегантно. Беше забавно. По някакъв начин удовлетворяваше склонността му към странни и абсурдни неща. Ето че в момента един вампир не пиеше кръвта на човешко същество, а се опиташе да го спаси, като го хранеше с вампирската си кръв.