Свечеряване [bg]

— А ето я и твоята благодетелка. — Деймън кимна към Елена, която се носеше във въздуха, удържана от — да, така бе в действителност — от въже за простиране, закачено отзад за колата. — На малко по-ниско стъпало от ангелите, но с корона от слава и почест — отбеляза той, неспособен да откъсне поглед от Елена. Елена искреше от толкова ярка светлина, че да я гледаш бе все едно да гледаш към слънцето.

— Изглежда тя също е забравила да скрие своята аура; сияе като най-ярката от звездите.

— Тя не знае как да лъже, Деймън. — Гневът на Стефан бавно нарастваше. — А сега ми кажи какво става и какво правиш с Бони.

Първият импулс на брат му бе да отговори: „Нищо. Защо смяташ, че би трябвало да правя нещо?“, бе почти неустоим — почти. Но Деймън сега се сблъскваше с различен Стефан, какъвто не бе виждал никога досега. Това не беше по-малкият му брат, когото познаваше и когото обичаше да унижава и тъпче, прошепна му гласът на разума и Деймън се вслуша в него.

— Другите две чоооовешки същества — рече Деймън, нарочно удължавайки думата — са в колата. А аз — изведнъж доби целомъдрен вид — водех Бони у вас.

Стефан бе застанал до колата, достатъчно близо, за да може да огледа добре ръката на Бони. Убожданията се покриха с кръв, когато ги докосна. Стефан огледа с ужас пръстите си. Отново опипа ръката на момичето. Много скоро Деймън щеше да започне да се лигави — държание, което той не можеше да понася и искаше да избегне.

Вместо това той се бе съсредоточил върху астрономическия феномен пред очите му.

Луната бе пълна, не много високо в небето, бяла и чиста като сняг. А Елена се носеше плавно във въздуха, облечена в старомодна нощница, затворена до шията, без нищо друго по себе си. Докато се взираше в нея, без да притежава Силата да определи аурата й, можеше да я изучава като момиче, а не като ангел, заобиколен от нажежен до бяло ореол.

Деймън наклони глава, за да види по-добре силуета. Да, определено това бе най-подходящото облекло за нея и би трябвало да застане пред ярката светлина. Ако той…

Тряс.

Деймън полетя назад. Удари се в дървото. Погледна, за да се увери, че Бони не е пострадала — можеше да е фатално за нея. Изумен за миг, Деймън полетя — всъщност се понесе — надолу към земята.

Стефан беше отгоре му.

— Ти — неясно избъбри Деймън с уста, пълна с кръв, — си се държал като много лошо момче, момче.

— Тя ме принуди. Буквално. Мислех, че ще умре, ако не взема от кръвта й — аурата й беше толкова издута. А сега ми кажи какво не е наред с Бони…