И след това… [bg]

21 часа 06 минути

— Общо взето, хваща окото — прецени Тами, отваряйки многобройни бутилки „Будвайзер“ със смайваща бързина.

— Стига с твоите глупости, моля те.

— Каквото и да ми говориш, не е нормално за едно хубаво момиче на твоята възраст да си няма някого!

— Нямам нужда от мъж в живота си точно в този момент — заяви Кендис.

Но произнасяйки тези думи, тя си припомни с тъга своите първи любовни приключения. Видя се принудена да признае, че така и не бе имала някаква сериозна връзка. Кратки истории тук и там, но никога нещо достатъчно стабилно, за да си помисли, че е дошъл моментът да създаде истинско семейство. За миг в съзнанието й се мярна бащата на Джош — дребен търговски представител, когото бе срещнала на купон у една стара приятелка от гимназията. Защо се бе оставила на този мъж да й завърти главата? На какво се бе надявала? Той бе по-скоро симпатичен, говореше сладкодумно, така си беше, но Кендис в края на краищата не бе измамена. Спомените й се въртяха все около онази вечер, около онзи кратък момент, в който бе почувствала отчаяната потребност да съществува в погледа на някой друг. Това илюзорно желание не бе траяло по-дълго от времето за една прегръдка в леглото, но за своя най-голяма изненада след няколко седмици бе открила, че е бременна и че за сетен път е намерил потвърждение старият принцип, според който никое противозачатъчно средство не е сто процента ефикасно. От цялата история Кендис не бе съхранила никаква горчивина, тъй като този епизод й бе поднесъл най-хубавия подарък на света — малкия Джош. Тя бе известила бащата на детето за своята бременност, без да му поиска нито помощ, нито издръжка. Съжаляваше единствено за това, че той никога не бе поискал да види своя син. Разбира се, би предпочела да има някого редом до себе си при отглеждането и възпитанието на детето, но действителността бе тази и това бе всичко. „Forgive and forget“6 — както би казал баща й.