И след това… [bg]

— Но вече са го освободили?

Гудрич сложи чашката си върху един скрин от полирано дърво, който му служеше за ниска масичка.

— Да. Излязъл е от затвора преди две години. Намерил си работа като работник по поддръжката на летището в Хюстън и се настанил в малкия апартамент, който трябва да сте видели на филмчето.

— Вие ли сте го открили там?

Гудрич кимна в знак на потвърждение.

— Той нямаше кураж да се обади на дъщеря си. Бе й написал десетки писма в затвора, но никога не бе посмял да й ги изпрати.

— И вие сте изиграли ролята на ангел хранител?

— Спестете ми подобни изрази, моля. Аз чисто и просто разбих вратата на апартамента му, докато той беше на работа, и откраднах писмата, които изпратих на дъщеря му. Добавих и моето кратко филмче, за да може Кендис да се добере до него.

Натан му хвърли гневен поглед.

— Но кой сте вие, в името на какво си позволявате да се бъркате така в живота на хората?

— Кендис имаше нужда от подобно откритие. Тя винаги бе живяла с мисълта, че баща й я е зарязал. За нея бе голямо облекчение да узнае, че той никога не е преставал да я обича.

— Нима това е било толкова важно?

— Липсата на баща, трябва да знаете, невинаги позволява на младия човек да изгради своята личност в подходящи условия.

— Зависи — каза Натан. — Моят налагаше майка ми, докато един прекрасен ден не се измете на другия край на страната. От тази гледна точка, неговото отсъствие не ми е пречело бог знае колко…