![И след това… [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/2/1/7/i-sled-tova-bg-download.jpg)
И след това… [bg]
- Автор: Мюссо Гийом
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Год: Изток-Запад
- ISBN: 954-321-104-3
- Переводчик: Владимир Атанасов
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «И след това… [bg]». Краткое содержание книги:
Спомена също така и за страстта си към кулинарните и риболовните подвизи, които му помагаха да възстанови своите сили през почивните дни.
— Знаете ли, много е трудно да се издържа на всичко това. Човек не бива да се отъждествява със своя пациент, но в същото време трябва да бъде достатъчно близко до него, за да го подкрепя и да му съчувства. Невинаги е лесно да се намери точната мярка.
Натан си припомни телесната немощ и духовната покруса на пациентите от отделението за палиативно лечение, което бе посетил предишния ден. Как да продължаваш да лекуваш, когато битката ти е предварително изгубена? Как да вдъхваш надежди и да придаваш смисъл на живота чак до неговия край?
— Не, никак не е лесно да намериш точната мярка — повтори Гудрич като че ли на себе си.
Последва продължителна тишина.
Именно тогава Натан реши да попита:
— Не искате ли да ми кажете нещо за Кендис Кук?
Кухнята бе свързана с хола чрез голяма засводена врата. На пода плочките от теракота, едни и същи във всички стаи, обединяваха пространството и правеха в известна степен условно разделението между тях.
Холът бе несъмнено едно от най-приятните помещения в цялата къща и Натан светкавично оцени това. Това бе място, където на драго сърце би прекарал някоя и друга вечер заедно с Малори и Бони.
Всичко тук бе направено, за да създава задушевна и уютна атмосфера — от откритите дебели талпи на тавана до обшитите с дърво стени, които придаваха топлина на пространството. Върху камината макет на тримачтов кораб бе поставен в съседство със стар секстант, а в един от ъглите на стаята направо върху пода стояха няколко плетени кошнички, в които бе подредена истинска колекция от морски трофеи.
Натан се настани в лек фотьойл от индийска тръстика с цвят на пчелен мед, докато Гарет внимателно боравеше с много стара кафеварка, покрита с фини инкрустации.
— Значи, срещнали сте се с нея…
Натан въздъхна:
— Наистина не ми оставихте никакъв избор.
— Тя е много прелестно момиче, трябва да ви кажа.
Дълбока тъга замрежи погледа на Гудрич. Дел Амико забеляза това:
— Какво ще се случи с нея?
И веднага съжали за този въпрос, защото той означаваше, че допуска съществуването на свръхестествените възможности на лекаря.
— Неизбежното — отговори Гудрич, подавайки му чаша кафе.
— Нищо не е неизбежно — заяви натъртено адвокатът.
— Много добре знаете, че е.
Натан извади цигара от скритото в джоба му пакетче и я запали от трепкащия пламък на една свещ. Пое си дълбока глътка и почувства как по тялото му се разлива спокойствие и в същото време — слабост.
— Тази къща е за непушачи — направи му забележка Гудрич.
— Шегувате се, нали. С вас опразнихме два литра алкохол, така че спестете ми уроците си по морал и по-добре ми разкажете за нея. Кажете ми нещо за Кендис.
Гарет се тръшна върху канапето, покрито с корабно платно, сетне сплете на гърдите своите яки ръце.
— Кендис е родена в един краен квартал на Хюстън в доста бедно семейство. Родителите й се разделили, когато била на три години. Преместила се с майка си в Ню Йорк, но продължила редовно да се вижда с баща си до единадесетгодишната си възраст.
— Една история като много други — отбеляза адвокатът.
Гудрич поклати глава.
— Не мисля, че от вас би излязъл добър лекар: всеки живот е уникален.
Изведнъж напрежението между тях рязко се покачи. Натан реагира на забележката:
— Аз съм добър адвокат. Това ми стига.
— Вие сте успешен защитник на интересите на някои големи компании. Това не ви прави непременно добър адвокат.
— Изобщо не ми пука за вашето мнение.
— Липсва ви човечност…
— Абсолютно вярно!
— И смиреност.
— Нямам желание да обсъждам тази тема с вас, но продължавайте, Гарет. Кендис продължила да се вижда с баща си, докато станала на единадесет години и после…?
— … и после внезапно той престанал да дава какъвто и да било признак на живот.
— Защо?
— Поради простата и ясна причина, че се намирал… в затвора.
— Това е онзи човек, когото видях преди няколко часа и който сега живее с нея, така ли?
— Точно така, той е стар пандизчия. Осъдили го през 1985 година за грабеж, който завършил твърде неуспешно.