![И след това… [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/2/1/7/i-sled-tova-bg-download.jpg)
И след това… [bg]
- Автор: Мюссо Гийом
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Год: Изток-Запад
- ISBN: 954-321-104-3
- Переводчик: Владимир Атанасов
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «И след това… [bg]». Краткое содержание книги:
Стаята тънеше в мрак. Само няколко коледни свещи, поставени близо до прозореца, позволяваха да се различават очертанията на предметите и на лицата. Кендис най-сетне бе заспала върху канапето в хола, но често потреперваше, а лицето й изглеждаше като обхванато от треска. Седнал в един фотьойл, Натан я гледаше като хипнотизиран. Знаеше, че ще спи накъсан и населен от злокобни сили сън. След като бе прибрал Джош някъде около един часа, той ги бе придружил до дома им. Младата жена бе толкова съсипана, че се оставяше машинално да я водят, без да вниква какво точно се случва. Поговориха си малко, сетне Натан я убеди да вземе сънотворното, предписано от лекарите в болницата.
Кратък хленч го привлече в съседната стая. С широко отворени очи, махайки с крака и ръце в средата на своето легло, Джош известяваше, че се бе събудил.
— Здравей, приятелю, не се бой — успокои го той, вземайки го на ръце.
— … ода… — поиска си детето.
Приготви му малко течност и го отнесе със себе си в хола.
— Как си, моето малко бебе?
— … си… алко… бе… бе… — опита се Джош да повтори думите му.
Натан го целуна по челото.
— Погледни мама. Тя спи — пошепна му той.
— Ма… ма…
Натан седна с малкия във фотьойла и бавно започна да го люлее. Стигна дори дотам, че му изтананика няколко такта от „Приспивна песен“ на Брамс. Не бе пял тази мелодия от смъртта на своя син и вълнението, което се надигна в него, го накара почти веднага да спре.
След няколко минути Джош отново бе в обятията на съня. Натан го остави обратно в леглото му и се върна в хола, където Кендис продължаваше да спи. Той написа кратка бележка на гърба на тефтерчето й за поръчки и го остави по средата на масата, преди да напусне къщата.
Навън валеше сняг.
14 декември
Кендис дръпна резето и си пъхна главата в отвора на открехнатата врата.
— А! Това сте вие, влизайте.
Натан се озова в кухнята. Бе девет часа сутринта. Седнал в малкото си столче, Джош приключваше да се плеска със закуската си.
— … ден — каза детето.
— Здравей, мъничък Джош — отговори му Натан, изпращайки му голяма усмивка.
Кендис прокара ръката си през косите на своя син, гледайки през цялото време към адвоката.
— Исках да ви благодаря, че останахте с мен до толкова късно снощи.
— Няма защо, оправяте ли се вече?
— Горе-долу — увери го младата жена, въпреки че очите й твърдяха противното.
Натан звънна с връзка ключове, които бе извадил от джоба си.
— Докарах ви колата.
— Благодаря. Вие бяхте наистина… изключителен — каза тя, като разпери ръце. — Къде оставихте вашия джип, на паркинга пред бара на Джо ли?
Натан кимна утвърдително.
— Тогава ще ви откарам дотам — предложи тя. — Но преди това ще изпиете чаша кафе с нас.
— На драго сърце — отговори той и седна.
Помълча известно време, след което се реши да каже каквото бе намислил:
— Всъщност, искам да ви помоля за нещо — обяви той, поставяйки малко кожено куфарче на масата.
— Да? — попита Кендис, почувствала внезапна тревога, като че ли чак такава любезност от страна на един мъж не можеше в крайна сметка да не завърши с някоя лоша изненада.
— Бих искал да приемете…
— Какво?
— Пари — каза Натан. — Исках да приемете малко пари от мен, за да отгледате и изучите вашия син.
— Това е… това е шега, нали? — промълви тя, поставяйки чашата си върху масата, за да не я изтърве на пода.
— Не, аз наистина се опитвам да ви помогна.
— За кого ме вземате? — възпротиви се тя.
Крайно ядосана, Кендис стана от стола си. Натан се опита да я укроти.
— Успокойте се, Кендис, не искам нищо в замяна от вас.
— Вие сте луд — повтори тя, — нямам нужда от вашите пари.
— Не, имате нужда! Имате нужда, за да изучите вашия син. Имате нужда, защото вашата кола е навъртяла триста хиляди километра и може всеки момент да ви остави на пътя. Имате нужда, защото нямате повече около себе си човек, който би могъл да ви помогне.
— И колко точно искате да ми дадете? — не можа да сдържи въпроса си младата жена.
— Да кажем, сто хиляди долара — предложи Натан.
— Сто хиляди долара! Но… това… това е невъзможно. Някой да ти дава толкова пари в замяна на нищо, това просто не съществува!