И след това… [bg]

— Понякога нещата се обръщат… Кажете си, че сте ги спечелила от лотарията.

Тя остана замаяна няколко секунди.

— Да не би да е някаква афера с пране на пари или нещо от този сорт?

— Не, Кендис, това не са мръсни пари. Няма нищо незаконно в моето предложение.

— Но аз дори не ви познавам!

— Всичко, което ви казах вчера за себе си, е вярно — каза Натан, като отвори коженото куфарче. — Казвам се Натан дел Амико, известен адвокат от Парк авеню съм, имам репутацията на честен човек и всичките ми дела са образец на почтеност. Донесъл съм ви тук цяла купчина документи, които доказват моите твърдения: моя паспорт, извлечение от моите банкови сметки, статии в юридическата преса, в които пише за мен…

— Не настоявайте — прекъсна го Кендис, — няма да вляза в тази комбина.

— Дайте си малко време да поразмислите — помоли я Натан, слизайки от стария пикап.

Двамата се намираха на стария опустял паркинг пред бар „Сали“. Кендис бе докарала адвоката до джипа му.

— Размислила съм, не искам да имам с никого сметки за уреждане, такъв е начинът на живот, който водя.

— Няма да имате никаква сметка за уреждане нито с мен, нито с когото и да било другиго — обеща й той, навеждайки се към прозореца на колата й. — Ще можете да използвате тази сума както решите.

— Но каква полза имате от това, вие каква полза имате?

— Само преди една седмица за нищо на света не бих ви направил подобно предложение — призна си Натан. — Но оттогава някои неща в моя живот се промениха… Слушайте, аз невинаги в живота си съм бил богат. Бях отгледан от майка ми, която имаше по-малко пари и от вас. Имах късмет, че успях да се изуча. Не отказвайте тази възможност на сина си.