Ханибал: Врагът на Рим [bg]

Най-сетне опитите им се увенчаха с успех и след малко на масата им се появи гледжосана червена стомна и две чаши, донесени от собственика. Той погледна с интерес странната двойка, но беше повикан, преди да е решил какво да мисли за тях. Ветеранът наля вино и подаде едната чаша на Малх.

Той опита и направи отвратена физиономия.

— Това е по-лошо и от конска пикня.

Ветеранът отпи голяма глътка и сви извинително рамене.

— За мен е добро, господарю.

Двамата замълчаха и глъчката на таверната ги обгърна.

— Точно зад мен са — прошепна ветеранът. — Четирима мъже. Единият прилича на египтянин. Другият е най-големият грозник, който съм виждал, с белези по цялата мутра. Останалите може да са гърци. Виждаш ли ги?

Малх небрежно погледна над рамото му. На съседната маса имаше слаб светлокож мъж с черна коса, седнал до набит мъж с гръден кош като бъчва, чието покрито с белези лице сякаш беше изсечено от гранит. Двамата им другари бяха с гръб към Малх, но ако се съдеше по тъмната кожа и черните им коси, ветеранът вероятно беше познал народността им. Облечени в боядисани с охра и сиви вълнени туники, с ножове в коланите, четиримата приличаха на останалите клиенти. И в същото време не приличаха. Малх ги огледа внимателно с крайчеца на окото си. Лицата им бяха жестоки, хищнически. Не лица на търговци.

Малх постепенно започна да различава гласовете им от останалата глъчка. Разговаряха на гръцки, което не беше необичайно между моряци от различни народности. В края на краищата гръцкият беше господстващият език в морето.

— Хубаво е най-сетне да посетиш голям град — каза единият от онези, които седяха с гръб към Малх. — Не е като дупките, където спираме обикновено. Тук поне има повече от една таверна.

— И много бардаци с прилично изглеждащи жени — изръмжа седящият до него.

— И момчета — похотливо добави онзи с белезите.

Египтянинът се изсмя противно.

— Все същият си, а, Варсако?

Варсако се подсмихна и леко сниши глас.

— Искам да опитам картагенски гъз.

Египтянинът размаха укорително пръст.

Един от другарите им се изкиска и Варсако се намръщи.

— Дълго помниш — каза четвъртият. — Искаш да си отмъстиш за онзи, дето ти се измъкна ли?

— Внимавай какви ги дрънкаш — озъби се египтянинът, с което потвърди подозренията на Малх, че той е главният в групата. Последва мълчание, след което Варсако и египтянинът си зашепнаха нещо, като често поглеждаха съседните маси.

Малх сведе очи. Обмисли внимателно какво е чул и видял. Тези хора рядко посещаваха градове. Изглеждаха много по-корави от обикновени търговци. Ветеранът смяташе същото за останалия екипаж. Неотдавна в екипажа им бе имало картагенец. Техен пленник? В главата на Малх зазвъняха тревожни камбани. От изчезването на Ханон не беше попадал на нищо подобно. Не беше много, но не му пукаше. Плъзна с пръст монета по масата и видя как очите на ветерана се разширяват.