![Ханибал: Врагът на Рим [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/0/9/4/hanibal-vragt-na-rim-bg-download.jpg)
Ханибал: Врагът на Рим [bg]
- Автор: Кейн Бен
- Серия: Ханибал #1
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-907-4
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Ханибал: Врагът на Рим [bg]». Краткое содержание книги:
През Първата пуническа война римляните са победили и унизили Картаген, техния единствен сериозен съперник за власт в Средиземноморието. Сега блестящият картагенски генерал Ханибал е решил да отмъсти. В надигащата се буря съдбата среща двама младежи — Ханон, син на изтъкнат войник и довереник на Ханибал, и Квинт, син на римски конник и земевладелец. Катастрофална авантюра в морето превръща Ханон в роб, купен от бащата на Квинт. Макар че между двамата младежи — и сестрата на Квинт Аврелия — се ражда неочаквано приятелство, съдбата ги разделя, когато двете воюващи страни се изправят една срещу друга. Двамата се озовават на противоположните страни на конфликта и съюзът, изкован в робство, ще бъде доведен до зашеметяващия си край на бойното поле.
Потънал в мисли, Малх не забеляза, че Хост го е видял, и когато дебелакът закрачи самоуверено към него, вече беше твърде късно да се махне. Проклинайки решението си да избере прекия път към пристанището, Малх му кимна отсечено.
Хост се усмихна мазно.
— Няма ли да присъстваш на сутрешния дебат?
— Не. — Малх се опита да мине покрай него.
Хост му препречи пътя с необичайна за размерите му пъргавина.
— Напоследък забелязваме отсъствието ти в залата. Ценните ти приноси ни липсват.
Малх се закова на място. На Хост не би му пукало и ако умираше, та какво оставаше дали присъства на заседанията. Изгледа студено дебелака.
— Какво искаш?
— Знам, че напоследък те вълнуват по-важни неща от Картаген — подло рече Хост. — Семейни въпроси.
На Малх му идеше да го сграбчи за гърлото и да стиска, докато очите му изхвърчат, но знаеше, че не бива да се хваща на въдицата.
— Ти обаче несъмнено работиш за доброто на Картаген — рязко отвърна той. — И в никакъв случай заради среброто от иберийските мини.
Кръглите бузи на Хост почервеняха.
— Градът няма по-верен слуга от мен.
На Малх му дойде до гуша. Изтика го с лакът и продължи по пътя си без нито дума повече.
Хост обаче не беше свършил.
— Ако ти е писнало да посещаваш храма на Мелкарт, винаги можеш да идеш в този на Баал Хамон в Тофет.
Малх се извъртя.
— Какво каза?
— Чу ме. — Усмивката на Хост беше по-скоро гримаса. — Можеш да предлагаш в дар само добитък, но в копторите има мнозина, които биха продали новородено или малко дете за шепа монети. — Видя, че Малх е на път да избухне, и го погледна укорително. — Подобни жертвоприношения са служили добре на Картаген в миналото. Откъде можеш да си сигурен, че подходящ дар няма да накара Баал Хамон да погледне благосклонно и да върне сина ти?
Подигравателното подмятане беше болезнено, но Малх знаеше, че най-добрата форма на защита е да нападнеш. Да не оставиш кучето доволно.
— Ханон е мъртъв — изсъска той.
Хост трепна.
Малх тикна пръст в тлъстите му гърди.
— За разлика от теб, аз не бих убил чуждо дете, за да поискам нещо от някой бог. Нито бих предложил собственото си, за разлика от някои други. Само дивак може да постъпи така. А не човек, който истински обича Картаген и е готов да жертва собствения си живот за него.
И си продължи по пътя, като остави зяпналия Хост зад себе си.
Обиколката му в района на пристанището тази сутрин не даде никакви резултати. Не че Малх очакваше нещо различно. Подочу разговор за времето между Картаген и Сицилия, кое е най-доброто място за поднасяне на дар на Сцила и спор кой е най-добрият бордей в града. Видя капитани да разговарят предпазливо и да се опитват да измъкнат информация един от друг, без да издават собствените си тайни, както и пияни моряци, които се клатушкаха с месни към корабите си. Домакини седяха на праговете на къщите си и предяха — курвите вече си бяха легнали. От комините на грънчарските пещи недалеч се издигаше дим. Откритите таверни по улиците не бяха оживени по това време на деня, но същото не можеше да се каже за сергиите, предлагащи прясно изпечен хляб. Малх спря да си купи един и се натъкна на познат — сакат ветеран от войната в Сицилия, на когото плащаше да се ослушва за интересни новини. Досега човекът не му беше донесъл нищо.
Въпреки това Малх му плати хляба. Не струваше много да се спечели доброжелателството на бедняк — нещо, което такива като Хост никога не биха могли да разберат. Двамата тръгнаха заедно, без да обръщат внимание на уличните хлапета, които им досаждаха за къшей хляб. Малх гледаше как сакатият яде лакомо, след което мълчаливо му подаде и своя хляб. Той изчезна също толкова бързо. Малх се вгледа в набръчканото му уморено лице и се запита дали и той някога е имал жена и семейство. Дали някой като Хост не му е предложил пари за някое от децата му. Тази мисъл беше непоносима и Малх беше благодарен, че тъмните практики в Тофет вече не се изпълняват от мнозина.
— Благодаря, господарю — каза ветеранът, докато бършеше трохите от устните си.
Малх кимна и зачака по-скоро по навик, отколкото от надежда да научи нещо.
Ветеранът се закашля и почеса лъщящия червен чукан на мястото, където някога беше било дясното му коляно.