![Стълба към небето [Heaven's Reach - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/9/2/2/8/stlba-km-nebeto-heaven-s-reach-bg-download.jpg)
Стълба към небето [Heaven's Reach - bg]
- Автор: Брин Дэвид
- Серия: Ъплифт #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Космическая фантастика
Электронная книга - «Стълба към небето [Heaven's Reach - bg]». Краткое содержание книги:
Дейвид Брин е създал галактическа панорама на чудеса и мъдрост, прозрения и приключения — и разкрива загадки, които може би лежат в сърцето на вселената.
— Учителю — каза тя.
Точно над кутията се появи малка кубична холограма, представляваща пълно мъжко лице с тънки мустачки и весела усмивка.
— Хей, здравей! Как е настроението? Опита ли някоя от игрите, на които те научих? Не забравяй, че е важно да се занимаваш с нещо и да не мислиш за лоши неща, докато пристигне помощ!
Рети замахна с левия си крак, но той премина през лицето, без да докосне твърда повърхност.
— Слушай сега. Казах ти, че никой няма да ни дойде на помощ, даже наистина да си пратил сигнал, в което се съмнявам, тъй като делфините монтираха само онези части, които бяха нужни, за да накарат това корито да лети.
Холограмата неодобрително сви илюзорните си устни.
— Е, това не е оправдание за песимизъм! Запомни: винаги, когато си в затруднено положение, най-разумно е да търсиш начини да превърнеш проблема в преимущество! Защо не…
— Защо пак не си поприказваме за това как ще управляваме този боклук? — прекъсна го Рети. — Вече те питах как да го прекараме през онази точка на прехвърляне, дето е точно пред нас. Хайде да продължим с това!
Учителят се намръщи.
— Както вече се опитах да ти обясня, Рети, този кораб не е в състояние да извърши междупространствено прехвърляне. Навигационните системи са минимални и неспособни да сканират възела, за да получат информация за положението на нишките. Двигателят е нестабилен и изглежда, че функционира само с пълна мощност. Следващия път, когато го задействаме, може просто да откаже. Мисловната активност на контролния компютър е спаднала на шесто равнище. Това е под нормално необходимото за изчисляването на хиперпространствените траектории. Поради всички тези причини не може да става и дума за преминаване през точката на прехвърляне.
— Но няма къде другаде да отидем! Джофурският боен кораб ни теглеше натам, но после ни откачи. Ти вече каза, че не можем да се отклоним в друга посока. Така че няма какво да загубим, ако опитаме!
Учителят поклати глава.
— Каквото и маневриране да опитаме, за приятелите/роднините/родителите ти само ще стане по-трудно да те открият…
Сега вече Рети избухна.
— Колко пъти трябва да ти повтарям, че никой няма да ни дойде на помощ! Никой не знае, че сме тук. Даже да знаеше, нямаше да му пука. И даже да му пукаше, никой не може да ни достигне!
Учебното устройство очевидно се обърка. Илюзорният му поглед се насочи към Дуер, който изглеждаше по-възрастен с едноседмичната си брада. Разбира се, така още повече вбеси Рети.
— Вярно ли е това, господине? Наистина ли няма кой да ни помогне?
Дуер кимна. Макар че също беше прекарал известно време на борда на „Стрийкър“, той изобщо не бе успял да свикне да разговаря с призраци.
— Добре тогава — отвърна учителят. — Предполагам, че можем да направим само едно.
Рети облекчено въздъхна. Най-после това скапано нещо започваше да става практично.
— Трябва да се оттегля и отново да поговоря с корабния компютър, независимо от състоянието му. Не съм създаден и програмиран за такава работа, но е извънредно важно да положим всички усилия.
— Точно така! — измърмори момичето.
— Наистина. Трябва да открием някакъв начин да задействаме комуникационните системи и да пратим по-силен зов за помощ!
Рети скочи на крака.
— Какво? Ти не ме ли чу бе, купчина глейвърски лайна такава? Току-що ти казах…
— Недей да се страхуваш, докато ме няма. Опитай се да проявиш смелост. Ще се върна колкото мога по-скоро.
С тези думи малкият куб изчезна и остави Рети разтреперана и бясна.
Яростта й още повече се усили, когато Дуер избухна в смях. Той се давеше, хриптеше и сумтеше като урс. Тъй като не се бе случило нищо смешно, момичето реши, че трябва да го прави от злоба. Или пък това беше поредният пример за нещото, наречено „хумор“, за което понякога говореха хората, щом искаха да се оправдаят за глупавото си поведение.
„Ако не млъкнеш, ще те прасна с малко хумор по скапаната глава, Дуер.“
Но той бе по-едър и по-силен… и през последните няколко месеца поне три пъти й беше спасил живота. Затова Рети просто сви юмруци и го изчака да престане да се смее и да избърше сълзите от очите си.
Учителят дълго запази мълчание, оставяйки двамата човеци без идея какво да правят с кораба.
Когато бяха съживили тази древна буюрска реликва от камарата на океанското дъно, делфините бяха монтирали самоделни средства за управление. Загадъчни кутии бяха свързани посредством кабели с контролните вериги, програмирани да го издигнат в небето, заедно с рояка от други примамки, за да объркат джофурските уреди и да скрият опита за бягство на „Стрийкър“. Но тъй като не се очакваха пътници без билет, имаше съвсем малко бутони. Без учителя нямаха никакъв шанс да отклонят кораба от сегашния му курс.