![Стълба към небето [Heaven's Reach - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/9/2/2/8/stlba-km-nebeto-heaven-s-reach-bg-download.jpg)
Стълба към небето [Heaven's Reach - bg]
- Автор: Брин Дэвид
- Серия: Ъплифт #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Космическая фантастика
Электронная книга - «Стълба към небето [Heaven's Reach - bg]». Краткое содержание книги:
Дейвид Брин е създал галактическа панорама на чудеса и мъдрост, прозрения и приключения — и разкрива загадки, които може би лежат в сърцето на вселената.
За екипажа това беше невероятен шок. Офицерът, който отговаряше за вътрешния ред, едър делфин с петниста кожа, насочи шестокракото си ходещо устройство към животните с очевидното намерение да опразни залата. Но Джилиън не му позволи и продължи внимателно да ги наблюдава.
Сара плесна с ръце и доволно изруга, сякаш се бе надявала на нещо подобно.
Изненадата, изписана по лицето на младия хуун, се замени с разбиране. От вибриращата гръклянна торбичка на Алвин се разнесоха тихи, дълбоки звуци. Емерсън разбра само една дума — „… легендата…“, — но смисълът му убягваше. Той се съсредоточи и почти успя да схване значението й, но в този момент високоговорителите отново започнаха да вият. Нови заплахи от зангите, които възразяваха срещу бързото напредване на „Стрийкър“.
Емерсън видя на холодисплея, че огромната сфера заплашително пулсира. От нея започна да се отделя нова изпъкналост, по-голяма от първата и сияеща с огнена ярост.
Глейвърите запищяха още по-силно. Изглеждаха му различни от онези, които беше видял на Джиджо и които винаги се държаха като сумтящи животни. Сега откриваше в тях нещо ново. Светлина. Разбиране. Впечатление за отдавна отлагана задача, която най-после е изпълнена.
Стените на зангския глобус се нагънаха. Дрезгавите му заплахи се сляха с воя на глейвърите. Междувременно новият израстък напълно се отдели от него и запулсира от едва сдържан гняв.
Този път изстрелът можеше да не е предупредителен.
Рети
— Предполагам, че използването на някоя от онези точки на прехвърляне не е толкова просто, колкото си мислех.
Думите на Рети представляваха предложение за примирие. Едно от редките признания, че е допуснала грешка. Но Дуер нямаше намерение да й прости толкова лесно.
— Не мога да повярвам. Нима си смятала, че двама диваци са способни просто така да се носят из небесата като звездни богове? Това ли беше планът ти? Да отмъкнеш разбит кораб, от който все още се стичат водорасли, и да полетиш с него, докато падне в някаква космическа дупка, така ли?
Рети за пръв път сдържа обичайната си яростна реакция. Наистина, тя не го беше канила на борда на откраднатия космически кораб. Нито пък той й бе предлагал идеи какво да прави с древния корпус, който едва задържаше въздуха в себе си.
И все пак момичето като че ли разбираше причините за нервността му. Пред надвисналата смърт можеше да се очаква, че склонярът ще е малко сприхав.
— Когато Беш и Ранн си приказваха за това, ми се струваше просто. Само насочваш кораба си натам…
Дуер изсумтя.
— Да, точно така, Рети. Трябва да го насочиш към точката на прехвърляне, нали? Някога хрумвало ли ти е колко много поколения са изминали, докато предците ни се научат да го правят? А ние имаме само мидура-две, за да схванем как става.
Този път момичето нямаше нужда да отговаря. Мъничкият „аз“ проточи дългата си шия от торбичката си и ухапа Дуер по ръката.
— Хей! — извика той и се отдръпна назад.
— виждаш? — с фъфлещ глас го сгълча малкият урс. — няма полза хапем се един друг, използвай мидура за учене! или ще хленчиш, докато умреш!
Дуер разтри тристранния белег и яростно изгледа дребното същество. Но зъбите на „аз“ не бяха наранили кожата му. Всички човеци на Джиджо знаеха достатъчно за урските ухапвания, за да разберат кога са само предупреждение.
— Добре тогава — измърмори на Рети той. — Ти се готвеше да ставаш звездна богиня. Накарай този твой самодоволен компютър да ни спаси.
Тя въздъхна. В пустошта на родната им планета Дуер винаги бе решавал всички проблеми. Тогава го беше харесвала повече, а не сега, когато го плашеше простият факт, че е хванат в капан в метален ковчег, летящ с бясна скорост към сигурна гибел. „Надявам се, това не означава, че през целия път до някой цивилизован свят ще трябва да го дундуркам. Когато се наредим — с хубави жилища и машини, които изпълняват всяко твое желание, — той ще ми благодари!“
Рети приклекна пред малката черна кутия, която й бе дала Джилиън Баскин на борда на „Стрийкър“ — учебно устройство, програмирано за съвсем малки човешки деца. То отлично изпълняваше целта си — да обясни принципите на съвременното общество на диво момиче от най-затънтеното кътче на Джиджо. За нейна изненада, Рети дори бе започнала да усвоява основите на четенето и писането. Но когато трябваше да ги научи да пилотират космически кораб… е, това беше друг въпрос.