Малката стопанка на голямата къща
- Автор: Лондон Джек
- Язык: болгарский
- Переводчик: Нели Доспевска
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Малката стопанка на голямата къща». Краткое содержание книги:
А онзи с брадата — Аарън Хенкок, и той като Терънс не иска да работи. Аарън е южняк. Заявява, че никой от техния род никога не е работил и че винаги ще има селяни и глупаци, които просто не можеш да удържиш да не работят. Затова носи брада. Да се бръснеш, поддържа той, е излишна работа и следователно неморално. Спомням си го в Мелбърн, когато се натъкна на Дик и на мене — обгорял от слънцето първобитен човек от австралийските гъсталаци. Изглежда, беше правил някакви самостоятелни изследвания в антропологията, фолклора или нещо подобно. Дик го познавал от по-рано, от Париж, и го увери, че ако някога пак се озове в Америка, ще му осигури храна и покрив. И ето го тук.
— А поетът? — запита Греъм, радвайки се на възможността да поговори още с нея и да наблюдава бързия блясък на усмивката, играеща по лицето й.
— О, Тео — или Теодор Малкън, макар че всички го наричаме Лео, — и той не иска да работи. Произхожда от стар калифорнийски род, страшно богат; когато обаче бил на петнадесет години, роднините му се отказали от него и той от тях. Те заявяват, че той не е с ума си, а пък той твърди, че те просто влудяват човека. Но той пише наистина забележителни стихове… когато изобщо пише; само че предпочита да мечтае и да живее в гората с Терънс и Аарън. Той давал уроци на евреи-емигранти в Сан Франциско, когато Терънс и Аарън го спасили или заловили — не знам кое. При нас е вече от две години и наистина се е поправил, макар че те предпочитат да разговарят, да четат и да мечтаят, отколкото да си готвят. Дик е удивително щедър по отношение на хранителните продукти. Те се хранят добре само когато налетят тук, както тази вечер. — А онзи там индус какъв е?
— Той е Дар Хиал. Техен гост. Тримата го поканили, също както Аарън най-напред поканил Терънс и както Аарън и Терънс поканили Лео. Дик заявява, че с времето непременно ще се появят още трима и тогава той ще си има „седемте мъдреци от мадрьоновата гора“. Лагерът им наистина е разположен в една мадрьонова гора. Прекрасно място, с поточета, долина… но аз ви разказвах за Дар Хиал.
Той е своего рода революционер. Обиколил е нашите университети, учил е във Франция, Италия, Швейцария, политически бежанец от Индия и си има две мании: едната — нова синтетична философска система; другата — освобождаването на Индия от британската тирания. Препоръчва индивидуален терор и преки масови действия. Затова именно вестникът му „Кадар“ или „Бадар“, или нещо подобно, е бил спрян тук, в Калифорния, и затова едва се е отървал от изгонване от щата; и тъкмо за това точно сега се намира тук, посвещавайки всичките си усилия на философската си система.
Той и Аарън страшно се карат — впрочем само на философски теми. И сега — и Паола въздъхна, задушавайки въздишката с усмивка, — и сега вече свърших. Смятайте се запознат. И още нещо, ако се сближите повече с нашите мъдреци; трябва да ви предупредя, особено ако се сблъскате в мъжката приемна: Дар Хиал е пълен въздържател; Теодор Малкън може да се опие, изпадайки в поетичен екстаз, и обикновено се напива от един коктейл; Аарън Хенкок е специалист по вината, а Терънс Макфейн, който не различава едно питие от друго, и пет пари не дава за това, може да накара деветдесет и девет мъже от сто да се натъркалят под масата и най-спокойно да продължи да излага ясно теорията си за епикурейска анархия.
През време на вечерята Греъм забеляза, че „мъдреците“ назоваваха Дик Форест с малкото му име, но винаги наричаха Паола „мисис Форест“, макар че тя им говореше на малките им имена. В това нямаше нищо престорено. Тези хора, които не уважаваха особено много неща в света, дори и труда, неизменно и съвсем несъзнателно чувстваха някакво превъзходство в жената на Дик, така че им беше невъзможно да я наричат по име. По тези и други такива белези Евън Греъм скоро долови, че жената на Дик Форест има особен начин на държане, съчетано от естествена демократичност и не по-малко естествена царственост.
Същото беше и след вечеря в голямата приемна. Тя си позволяваше какви ли не волности, но това не правеше никому впечатление. Преди гостите да насядат, Паола се мяркаше навред, по-възбудена и по-преливаща от веселие от всеки друг. Ту сред тази групичка, ту сред онази, ту в едно ъгълче, ту в друго — смехът й се носеше навсякъде. Този смях плени Греъм. В него имаше някаква трепетна звънкост, тъй сладостна за ухото, че го отличаваше от смеха на всяка друга жена. Този смях караше Греъм да губи нишката на доводите на младия мистър Уомбълд, който поддържаше, че Калифорния се нуждае не от закон против японските емигранти, а поне от двеста хиляди японски кули, които да работят в калифорнийските ферми и така да нанесат смъртен удар на пропагандата за осемчасов трудов ден за земеделските работници. Греъм подразбра, че младият Уомбълд е потомък на едри земевладелци в околността на Уикънбърг и се гордее, че не се е поддал на духа на времето и не се е отлъчил от имението си.