Малката стопанка на голямата къща
- Автор: Лондон Джек
- Язык: болгарский
- Переводчик: Нели Доспевска
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Малката стопанка на голямата къща». Краткое содержание книги:
— Браво, Терънс! — възхити се Дик.
— Въпрос на дефиниция — заговори бавно друг от гостите, явно индус, като ронеше хляба с изящните си, деликатни пръсти. — Какво разбирате под понятието „велик“?
— Защо вместо „Бог“ да не кажем „красота“? — запита меко един младеж с трагичен, израз на лицето, чувствителен и плах, с ужасно зле подстригана дълга коса.
Ернестина се изправи внезапно на мястото си и опряла ръце на масата, се наклони напред и възкликна с престорена пламенност:
— Ето ги, започнаха! Започнаха! За хиляден път ще ги чуем да преобърнат наопаки цялата вселена. Теодор — обърна се тя към един млад поет, — какво, езикът ли сте си глътнали? Вземете участие в спора. Оседлайте кончето си Еон и ще видите как ще изпреварите другите.
Думите й бяха възнаградени с буен смях, а поетът се изчерви и се сви в чувствителната си черупка. Ернестина се обърна към чернобрадия:
— Хайде, Аарън! Той не е във форма. Започнете вие. Знаете как трябва: „Както сполучливо се е изразил Бергсон, с най-голяма изисканост на философската реч, съчетана с всеобхватност на интелектуалния мироглед…“
Масата гръмна в нов смях, заглушаващ края на речта на Ернестина, както и шеговития отговор на чернобрадия.
— Нашите философи няма да имат възможност да се проявят тази вечер — забеляза полугласно Паола на Греъм.
— Философи? — зачуди се той. — Но те не дойдоха с компанията от Уикънбърг. Кои и какви са тези хора? Нищо не разбирам.
— Те… — каза колебливо Паола — те живеят тук. Сами се наричат „горски птици“. На една-две мили оттук си имат в гората лагер, където не правят нищо друго, а само четат и разговарят. Басирам се, че в дървените им къщички ще намерите петдесет от най-новите книги на Дик, които още не са вписани в каталога. На тяхно разположение е и библиотеката и можете да ги видите да влизат и да излизат оттам по всяко време на деня и нощта, с пълни с книги ръце — и уви, с най-новите списания. Дик твърди, че на тях дължи това, че притежава най-пълното събрание на най-новите философски трудове по Тихоокеанското крайбрежие. Може да се каже, че те му систематизират целия този материал. Това е голямо удоволствие за Дик и освен това му се пести време. Той, знаете, работи страшно много.
— Както разбирам, те… тоест Дик ги издържа, нали? — запита Греъм, като изпитваше удоволствие да гледа право в тези сини очи, които така прямо гледаха неговите.
Докато тя му отговаряше, той забеляза съвсем лекия бронзов оттенък — може би това беше игра на светлината — на дългите й кестеняви мигли. Насила отмести погледа си към вчесаната високо на главата й коса и отново видя — но вече по-силен — бронзовия оттенък на златистокестенявата й коса. Поразяваше го и го изпълваше с вълнение и ослепителният блясък на зъбите и очите, запалван от усмивката, която често съживяваше лицето й. Това не беше някаква лека, сдържана усмивка. Когато тя се усмихваше, усмихваше се цялото й същество — свободно, щедро, радостно и тази усмивка беше естествен израз на цялото богатство на личността й и на мислите, които се криеха някъде в тази хубава нейна глава.
— Да — казваше тя, — докато са живи, те няма защо да се тревожат за късчето си хляб. Дик е много великодушен и, смятам, това е донейде безнравствено — да насърчава хора като тях да безделничат. Докато не ни разберете добре, много неща тук ще ви се виждат странни. Те… те са тук като някакъв придатък… като някакво наследство. Ще живеят при нас винаги, докато ги погребем или докато те нас погребат. Понякога се случва един или друг от тях да изчезне — за известно време. Като котките, знаете. И колко пари харчи Дик да ги връща обратно! Ето например Терънс — Терънс Макфейн, — той е епикуреец-анархист, ако изобщо знаете какво значи това. Не е способен и муха да убие. Има си една котка, аз му я подарих, персийска порода, съвсем синя. Той внимателно чисти бълхите й, но тъй, че да не ги нарани, събира ги в шишенце и ги пуска в гората, когато е изморен от хората, и прави дълги разходки, за да общува с природата.
— Миналата година например му влезе една муха в главата: произхода на азбуката. Тръгна за Египет — разбира се, без стотинка — да се добере до източника й в самата й родина и по този начин да намери формулата, обясняваща целия космос. Стигнал до Денвър, пътувайки като скитник, и там се забъркал в някаква улична демонстрация на СИРС14 за свобода на словото или нещо подобно. Дик трябваше да наема адвокати, да плаща глоби и изобщо да прави какво ли не, за да го върне благополучно у дома.
14
СИРС — Съюз на индустриалните работници по света — профсъюзна организация на американската работническа класа, основана през 1905 година, която едно време издигала революционни лозунги. Б. пр.