Заслушани в молитвата на вселената
- Автор: Морган Марло
- Язык: болгарский
- Переводчик: Илинда Маркова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Заслушани в молитвата на вселената». Краткое содержание книги:
Тази нощ Жената на Игрите разкъса листото на парчета. Тя не ги преброи по традиционния начин, както ние бихме сторили, но не остави никого без парченце, водейки някакво свое си счетоводство. Докато правеше това, ние започнахме да свирим и да пеем. Тогава играта започна.
Докато пеенето продължаваше, първото парченце от листото беше положено върху пясъка. След него едно по едно и с другите бе направено същото, докато траеше музиката. Всички ние наблюдавахме как се оформяше мозаечна картина за нареждане. Още с поставянето на късчетата от листото на земята стана ясно, че правилата ще включват тези късчета да се разместват така, както всеки почувства, че неговото си намира по-подходящо място. Нямаше специален ред за участие. Наистина това се оказа едно групово увеселение без какъвто и да било състезателен характер. Много скоро горната част на листото беше възстановена в първоначалните си измерения. На този етап всеки поздрави другите: ние стиснахме ръце, прегърнахме се и се завъртяхме. Играта наполовина беше свършила и всеки беше участвал в нея. Но отново ни предстоеше да се съсредоточим и да се заловим със сериозна работа. Аз също бях поставила моето парченце, но когато по-късно се приближих до формата, не успях да го различа и се върнах, за да седна на земята. Ооота ми прочете мислите и без да задава въпроси, направо каза:
— Всичко е наред. Само на пръв поглед парченцата от листото са отделени, точно както е и при хората — те на пръв поглед са нещо отделно, но всъщност ние всички сме едно цяло. Ето защо това се нарича игра на сътворяване.
После той продължи да превежда за мен това, което някои от останалите започнаха да обясняват:
— Това, че сме едно, не означава, че всички сме едни и същи. Всяко същество е неповторимо. Не може двама да заемат едно и също място. Така, както листото се нуждае от всичките си части, за да се попълни отново, така и всеки дух има своето специално място. Хората могат да се опитат да лавират и да хитруват, но накрая всеки се завръща на полагаемото му се място. Някои от нас предпочитат да вървят по правия път, докато други се наслаждават на изтощението да се въртят в кръг и да заобикалят.
Усетих, че погледите на всички бяха вперени в мене и ми хрумна да стана и да отида до пъзела. Когато приближих, видях, че е останало само едно място непокрито и че липсващото парченце от листото лежеше само на няколко инча встрани. Аз го добавих към мозаечната картина и в този миг вик на радост се понесе из околната местност и се отправи към необятната шир на откритото пространство, което заобикаляше тази малка група човешки същества.
В далечината глутница диви кучета динго вдигнаха глави и започнаха да вият срещу небето от черно кадифе, сред което проблясваха небесните диаманти.
— Този твой завършек потвърждава правото ти на това пътешествие. Ние вървим по правия път към Божественото Единение. Мутантите имат много поверия. Те казват: твоят път е различен от моя, твоят Спасител не е и мой, твоето завинаги се отличава от моето завинаги. Но истината е, че всичкият живот е един живот. В развитие е една, единствена игра. Съществува само една раса с много различни отсенки. Мутантите се препират за името на Бог, в каква сграда, на какъв ден и с какъв ритуал да го почитат. И още, идвал ли е Той на земята? Какво означават неговите притчи? Истината е истина. Ако наскърбиш някого, наскърбяваш себе си. Ако помогнеш някому, помагаш на себе си. Всички хора са направени от кръв и кости. Единствено различни са сърцето и намерението. Мутантите мислят само за настоящия век, за себе си и за разделянето. Истинските Хора са вглъбени във вечността. Всичко е едно цяло — нашите предци, нашите неродени внуци, целият живот навсякъде.