Заслушани в молитвата на вселената
- Автор: Морган Марло
- Язык: болгарский
- Переводчик: Илинда Маркова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Заслушани в молитвата на вселената». Краткое содержание книги:
Чудех се дали някои от останалите, които бяха танцували с Ловеца на Сънища, щяха да разкажат своите сънища. Преди още да си отворя устата да задам въпроса, Ооота ми прочете мислите и каза:
— Да, Правачът на Инструменти желае да говори.
Правачът на Инструменти беше възрастен човек, специализиран в правене не само на инструменти, но и на четки за рисуване, кухненска посуда и, дето се вика, на всичко. Въпросът му беше за болки в мускулите. Неговият сън беше за костенурка, която изпълзяла от един храст, за да види, че той е изгубил крака си и е сакат. След като Жената на Духа обсъди съня му, както беше постъпила с мене, той достигна до заключението, че е време да предаде на друг майсторлъка си. Някога на него бе му харесвала отговорността да бъде майстор занаятчия, но сега изпитваше по-малко истинска наслада и повече самоналожена принуда, така че му бе сигнализирано, че е време за промяна. Той бе станал еднопосочен и вече му липсваше балансиране в работата и игрите.
През последвалите дни го видях да обучава други хора от племето и когато го попитах за болките, които бе изпитвал, бръчките по неговото набраздено лице се врязаха още повече и той се усмихна и каза:
— Когато мисленето стане гъвкаво, и ставите стават гъвкави. Не, нямам повече болки.
ОБЕДНА ИЗНЕНАДА
По време на една от сутрешните молитви Родственикът на Големите Животни заговори. Неговите братя поискали да бъдат почетени. Всички се съгласиха, тъй като от известно време от тях нямаше ни вест, ни кост.
В Австралия няма кой знае колко големи животни. Това не е Африка с нейните слонове, лъвове, жирафи и зебри. Бях любопитна да видя какво беше приготвила природата в това отношение.
През този ден вървяхме с бърза крачка. Горещината не изглеждаше толкова непоносима, може би дори беше с няколко градуса под сто по Фаренхайт. Лечителката сложи дебел слой мазило от гущерова и растителна мас върху лицето ми, носа и специално върху горната част на ушите ми. Не бях броила колко кожи се бяха обелили от мен, но със сигурност бяха поне няколко. В действителност се притеснявах, че ще остана като нищо без уши, защото слънцето ги изгаряше без пощада. Жената на Духа ми се притече на помощ. Започнаха да се съвещават и въпреки че положението беше чуждо за тях, те веднага излязоха с решение на проблема. Беше изобретено приспособление, което напомняше наушници, носени при силен сняг. Жената на Духа взе едно животинско сухожилие и го върза на кръг, като Майсторката Шивачка прикрепи пера по дължината му. То беше увесено на ушите ми и комбинирано с мазилото, ми донесе чудесно облекчение.
Този ден се забавлявахме. Играехме игри на отгатване, докато напредвахме. Някой имитираше животни или влечуги, или пък изиграваше събития от миналото и ние се опитвахме да отгатнем всяка гатанка. Смяхме се цял ден. Следите от стъпките на моите приятели вече не ми изглеждаха еднакви като белези от шарка върху пясъка — аз започвах да съзирам леките различия, характерни за всеки един.
С приближаването на вечерта започнах да се взирам в далечината за растителност. Цветовете пред нас се сменяха от бежовоземлист до нюанси на зеленото. Тогава видях, със стъпването върху нов вид почва, няколко дървета. Човек можеше да си помисли, че по това време вече не трябваше да се изненадвам, като ставах свидетел как нещата изникваха от нищото за Истинските Хора. Но техният искрен ентусиазъм при получаването на всеки дар беше станал част и от моята същност.
Те стояха там — големите животни, които искаха да бъде почетено тяхното предназначение в живота — четири диви камили. Всяка от тях имаше по една гърбица и съвсем не бяха с увесен нос като онези, които бях привикнала да виждам в цирка или зоологическата градина. Камилите не са местни животни в Австралия, а са били докарани тук като транспортно средство и очевидно някои от тях бяха оцелели, въпреки че не можеше да се каже същото за хората, които ги бяха яздили.
Племето спря. Шестима доброволци тръгнаха напред, като се разделиха. Трима приближаваха откъм изток, трима — откъм запад. Те мълчаливо пълзяха приведени напред. Всеки от тях носеше бумеранг, копие и копиехвъргачка. Копиехвъргачката е отделно дървено приспособление, което изхвърля копието. При използване пълното движение на ръката, както и отмятането на китката разстоянието за целене и възможността за точно попадение се утрояват. Стадото камили имаше една мъжка, две женски и едно по-пораснало камилче.