Заслушани в молитвата на вселената
- Автор: Морган Марло
- Язык: болгарский
- Переводчик: Илинда Маркова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Заслушани в молитвата на вселената». Краткое содержание книги:
Тогава чух как първият продължи:
— Няма да мине много и ще сменя името си от Композитор на Великият Композитор.
Това, което наблюдавах, нямаше нищо общо със самопревъзнасящо се его. Бяха просто хора, които се прекланяха пред своя талант и важността да споделят и развиват безбройните чудеса, с които бяхме дарени. Съществува важна връзка между признанието за собствена стойност и честването на личното самонаграждаване с ново име.
Аборигените казват, че те са били тук, откакто съществува времето. Учените знаят, че те са населили Австралия поне отпреди петдесет хиляди години. Направо си е за чудене, че след тези петдесет хиляди години те не са унищожили горите, замърсили водата, не са заплашили съществуването на нито един животински вид, не са причинили екологично замърсяване, а същевременно са получавали изобилна храна и подслон. Те са се смели много и съвсем малко са плакали. Те са дълголетници, техният живот е плодоносен и здравословен и винаги си остават духовно доверчиви.
ЛОВЕЦ НА СЪНИЩА
Тази сутрин започна с появата на вълнение между хората, докато образувахме рутинната фигура с лице към изток. По небето се плъзгаше първият светлик на зазоряването. Жената на Духа се приближи към центъра и замести Старейшината на племето, който беше приключил със своя дял от сутрешното богослужение.
Ние с Жената на Духа си приличахме много физически. Тя бе единствената жена аборигенка в цялото племе, която тежеше повече от сто и двайсет паунда. Бях сигурна, че губя от теглото си, като вървя в непоносимата жега и ям само веднъж на ден. Аз имах натрупани достатъчно мастни образувания по цялото ми тяло, така че ми харесваше да си представям картината как тлъстините ми се стопяват и капят, като оставят следи покрай стъпките ми в пясъка.
Жената на Духа застана в нашия полукръг с вдигнати над главата си ръце, предлагаща своя талант на невидимата публика горе на небето. Тя разтваряше себе си, за да бъде инструмент за изразяване, ако Божественото Единение поискаше да въздейства чрез нея през този ден. Тя желаеше да сподели своя талант с мен, осиновения Мутант по време на това странстване. Молбата й свърши и тя високо и прочувствено изказа благодарност. Останалите се присъединиха, крещейки благодарности за все още непроявените благодати за този ден. Беше ми казано, че обикновено това се правеше мълчаливо, като се използва съвършеният ментален говор, но тъй като аз все още бях новачка в телепатията, освен това и гост, те го показваха в рамките на моята ограниченост.
През този ден вървяхме до късния следобед. По пътя си срещахме много малко растителност. Но за мен това си беше облекчение — бодлите от остриетата на тревата спинифекс да не се забиват в стъпалата ми.
Тишината бе нарушена, когато някой съгледа група дървета джуджета. Те бяха странни растения, чиито стебла се разклоняваха на върха подобно на храсти. Ето за какво се бе молила Жената на Духа и какво бе очаквала.
Предишната нощ, докато седяхме около огъня, тя и още трима други от племето бяха взели по една ощавена кожа и я зашиваха около рамка. Сега носеха тези рамки. Аз не попитах, за предназначението им. Знаех, че като му дойде времето, щяха да ми кажат за какво са им.
Жената на Духа хвана ръката ми и ме заведе при дърветата, като ми сочеше, така и не видях какво. Вълнението й ме накара да се взра повторно. Тогава различих огромна мрежа на паяк. Това беше гъста, блестяща сложна плетеница, изтъкана от стотици нишки. По една такава имаше на няколко от дърветата. Жената на Духа каза нещо на Ооота, който на свой ред се обърна към мен и ме подкани да си избера една. Не знаех от какво трябваше да се ръководя, но бях вече научила, че интуитивният избор беше присъщ на аборигените, затова просто посочих една от паяжините.
Следващото, което тя направи, беше да извади ароматично масло от торбичката, която носеше през кръста, и да го размаже по цялата повърхност на този във формата на тамбурина предмет. После отстрани листата наоколо и поставяйки намазаната повърхност зад паяжината, с едно бързо движение напред тя я изтръгна и я фиксира професионално върху кожата. Наблюдавах как и другите приближиха и си избраха по една паяжина, а всяка от жените, които носеше рамка, повтори сцената, улавяйки нишките на паяжината върху направените повърхности.
Докато ние участвахме в играта, другите от племето бяха заети да събират дърва за огъня и храна за вечеря, която включваше много от огромните паяци от дърветата джуджета, корени и някаква непозната за мен гулия, която напомняше ряпа.
След като се нахранихме, ние се събрахме, както правехме всяка вечер. Жената на Духа ми обясни своята дарба. Всяко човешко същество е уникално и всекиму са дадени съответни характеристики, които са особено силни и могат да се превърнат в дарбата на живота. Нейният принос към обществото беше този на Ловец на Сънища. Беше ми казано, че всеки сънува, но не всеки полага усилия да запомни своите сънища или да извлече информация от тях, но наистина всеки сънува.