Талисманите на Шанара

— Дамсон каза, че тръгнал да търси брат си. Набъркани са нещо и Шадуините — Чандос смени темата.

— Нас в момента ни интересува Падишар — той сбръчка прояденото си от белези лице. — Още не съм казал на другите. Не зная дали да им кажа или не. В края на седмицата имаме среща със Секирата и неговите Тролове при Джанисън. Дотогава остават пет дни. Без Падишар може и да не ги спечелим за съюзници. Направо ще се обърнат и ще си отидат. Петхилядна войска! — Лицето му почервеня и той си пое дълбоко дъх, за да се успокои. — Нуждаем се от тях, за да имаме някакъв шанс срещу Федерацията. Особено след като загубихме при Джут.

Той ги погледна с известна надежда.

— Никога не съм бил по плановете, тъй че ако вие имате идеи…

Мати Ро поклати глава.

— Ако Федерацията е заловила Падишар, едва ли дълго ще го оставят жив.

Чандос се намръщи.

— Ако е в ръцете на Преследвачите, и това може му се види много.

Пред очите на Морган изникна Шахтата с нейните обитатели, но той веднага се постара да прогони тази мисъл. Имаше нещо мътно в цялата тази работа. Падишар бе отишъл да търси Пар и Кол преди много седмици. Защо ги е открил толкова късно? Защо братята Омсфорд са останали в Тирс толкова дълго? И къде ще да е бил Кол, когато Пар и Падишар са отишли да освободят Дамсон от затвора? Дали Шадуините са били задържали и Кол?

Морган не можеше да си обясни много неща.

— Ще ми се да поговоря с Дамсон Рей — отсече той.

От самото начало се питаше какво ли става с нея и изведнъж този въпрос отново изникна в съзнанието му. Чандос сви рамене.

— Тя спи. Вървяла е през цялата нощ, за да се добере до тук.

Пред очите на Морган премина образът на Тийл, който му подшушваше коварни неща.

— Да я събудим тогава.

Чандос сурово го изгледа.

— Добре, Планинецо. Щом е толкова важно. Но на твоя отговорност.

Преминаха през лагера и покрай огньовете. Навсякъде независимите бяха заети със своята работа. Слънцето клонеше към запад и идваше време за вечеря. В котлите вряха гозбите, които вкусно ухаеха. Морган не обръщаше внимание на нищо наоколо, мисълта му бе заета с други неща. Дърветата хвърляха сенки, които се издължаваха с настъпването на мрака. Морган си мислеше за Пар и Кол, задържали се в Тирс толкова дълго. Бяха минали цели седмици, откакто избягаха от Шахтата. Защо ли са останали в Тирс? — продължаваше да се чуди той. Защо ли бяха останали толкова дълго?

Докато всичките тези въпроси го измъчваха, пред очите му неизменно бе Тийл — и Шадуинът, скрит зад нейния образ.

Стигнаха малка барака, разположена отзад сред дърветата и Чандос спря.

— Тя е тук. Събуди я, ако искаш. Когато си свършите работата, заповядайте и двамата на вечеря.

Морган кимна. Обърна се към Мати Ро:

— Искаш ли да дойдеш с мен?

Тя го изгледа с упрек.

— Не. Смятам, че това си е твоя работа.

Изглежда искаше да каже още нещо, но рязко се обърна и се отдалечи след Чандос сред дърветата. Сигурно знае нещо, което премълчава, реши Морган. Проследи я как се отдалечава и отново му мина през ума, че Мати Ро е далеч по-дълбока вода, отколкото изглежда.