Кръвта на агнеца (В очакване на второто пришествие)
- Автор: Монтелеоне Томас Френсис
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кръвта на агнеца (В очакване на второто пришествие)». Краткое содержание книги:
Е? — попита Купър. Надушваше някакъв фокус. Гледай! — извика Еймс.
— Няма да повярваш!
Овъглената кожа на детето се беше втвърдила като черупка, но когато мъжът я докосна, започна да се напуква с лек звук. Цепнатините постепенно се разшириха и от тях лумна ярка синя светлина — досущ като автомобилни фарове, прорязващи мрака.
Купър затаи дъх.
Каренца прокара тънките си пръсти по напуканата черупка, тя се разпадна на парчета, отдели се от тялото и разкри съвършено здрава и непокътната плът. Камерата показа лицето на момиченцето — херувимско, съвсем спокойно, със затворени очи и леко усмихнати устни. Каренца докосна с три пръста челото й. Синята светлина избледня и момиченцето отвори очи. От насъбралата се тълпа се изтръгна въздишка, която бързо прерасна във всеобща радост. Вече изтощеният и измъчен Каренца успя да се усмихне мило за миг, преди да бъде обкръжен от хората и понесен на ръце.
— Марион Уиндзор, от мястото на събитието, Ричвю, Илинойс.
Екранът помръкна.
Фримейсън се опита да преглътне, но гърлото му беше пресъхнало.
Обърна се и видя, че Престън вече налива бърбън в чашата му.
Еймс и Пиърс се бяха вторачили в него.
— Преподобни Купър — каза Еймс и махна очилата си с привично движение, изразяващо едновременно уважение и раболепие, после се засуети и ги сложи отново, — Това не беше фокус.
Макар че гласът му трепереше, той говореше с убеждение.
— Дрън-дрън! Това беше игрален филм!
— Подложих записа на дигитален анализ, преподобни — рече Еймс.
— Опитваш се да ми кажеш, че това е истина!
— Точно това ти казва, Мейсън — намеси се Пиърс. — Бях до него, когато проверяваше лентата. Повярвай, няма измама.
— Но това е абсурдно! — изсмя се Фримейсън. — Как е възможно човек да върви през пламъците? Това е трик, казвам ви.
— Нали видя как съживи момиченцето — каза Пиърс, отпи от уискито си и се изсмя. — Та той я върна от гроба!
— Не дрънкай глупости! — изкрещя Купър. — Никой не се връща от гроба. И няма човек, който може да го направи.
— Преподобни — каза Пиърс, — мисля, че има такъв човек…
— Недей да остроумничиш. Това е номер за привличане на общественото внимание, някаква шмекерия,…
— На мен ми се видя реално — прекъсна го Еймс. — Всъщност изглеждаше адски правдоподобно.
— А аз мисля, че някой прави всичко възможно, за да го покажат по новините.
— Но защо? — попита Пиърс.
— За да стане известен! За какво друго, по дяволите?
Фримейсън взе бутилката, наля си още няколко пръста и изпи половината на един дъх.
— Заради славата! Този човек иска да се прочуе!
— Откъде си толкова сигурен? — попита Еймс.
— Славата означава власт — отговори Престън, като нервно потриваше ръце. — А властта ражда богатство.
Което на свой ред води до още по-голяма власт.
— Амин — усмихна се Купър и изказа мислите си на глас. — Чудя се защо всеки път, когато дават Каренца по телевизията, репортерката е мис Марион Уиндзор. И щом с журналистка от нюйоркска кабелна телевизия, какво, за Бога, прави посред нощ в Илинойс?
Пиърс поглади плешивата си глава.
— Виж това наистина е малко странно…
— И трябва да разберем кой е този мъж.
Отколешните връзки на Купър с шарлатани и мошеници го бяха направили свръхчувствителен към човешката измет. Всичко, което беше видял досега, потвърждаваше, че става нещо необяснимо, и той не беше сигурен дали наистина е такъв непукист, за какъвто се опитваше да се представи пред служителите си.
Всъщност, като се замислеше за стореното от Каренца, пред очите му изпъкваше един ужасен спомен. Когато беше дете, бе надникнал в кладенеца във фермата на леля Дейзи. Видя усойна тъмна дупка и се зачуди какво ли чудовище живее в черните води. Знаеше, че там долу се спотайва нещо страховито, което се надява, че той ще падне вътре, и чака да го сграбчи. Мислеше, че най-лошото нещо, което можеше да му се случи, е да се катурне и онзи кладенец.
Споменът го накара да потрепери. Представи си ясно зловещия мрак.
— Измисли ли нещо? — попита Пиърс.
Фримейсън се облегна назад и се вторачи в тавана.
— Обади се на Фреди Бевинс. Кажи му, че имам работа за него.
Пиърс кимна.
— Искаш да дойде и да разговаряте лично, така ли?
— Да. Става дума за нещо сериозно.
— Кога го искаш?
— Утре сутринта. И му кажи да се освободи от всички задължения.
Да бъде изцяло на мое разположение, докогато ми трябва.