Другият вятър [The Other Wind - bg]

— Тук не става въпрос за късмет, скъпа ми приятелко Тенар — рече тя. — Аз трябва да се омъжа за него. И така ще бъда погубена.

— Защо ще си погубена, ако се омъжиш за него?

— Ако се омъжа за него, ще трябва да му дам името си. Ако той го изрече, ще открадне душата ми. Това правят прокълнатите магьосници. Затова винаги си крият имената. Но ако открадне душата ми, няма да мога да умра. Ще трябва да живея вечно без тялото си, като птица, която не може да лети, и никога няма да се преродя.

— Затова ли криеше името си?

— На теб го дадох, скъпа приятелко.

— Ценя високо дара ти, приятелко — отвърна живо Тенар. — Но тук можеш да кажеш името си на всеки, на когото поискаш. С него не могат да откраднат душата ти. Повярвай ми, Сесеракх. И можеш да му се довериш. Той не ти… няма да ти направи нищо лошо.

Момичето долови колебанието й.

— Но би искал. Тенар, скъпа, знам какво представлявам тук. В онзи голям град Авабат, където е баща ми, бях глупава, невежа жена от пустинята. Фейагат. Градските жени се подсмихваха и ме сочеха с пръст, щом ме видеха, онези мръсници с голи лица. А тук е още по-зле. Никого не мога да разбера и те не ме разбират, и всичко, всичко е различно! Дори храната не знам каква е, магьосническа храна, главата ми се замайва. Не знам какви са табутата, няма жреци, които да попиташ, само магьоснички, тъмни и гололики. И забелязах как ме гледат. Знаеш ли, през фейаг се вижда! Лицето му видях. Много е красив, прилича на воин, но е черен магьосник и ме мрази. Не ми казвай, че не е така, защото го знам. И мисля, че щом научи името ми, ще прати душата ми в онова място завинаги.

След като помълча, загледана в полюшващите се клони на върбите над ромонящата тихо вода, натъжена и уморена, Тенар промълви:

— Значи това, което трябва да направиш, принцесо, е да се научиш как да го накараш да те харесва. Какво друго можеш да направиш?

Сесеракх тъжно сви рамене.

— Ще ти е от полза ако разбираш какво казва.

— Дъра-дъра-дъра. Всички само това казват и нищо не се разбира.

— И те не ни разбират. Хайде, принцесо, как може той да те хареса, ако всичко, което ти му казваш, е дъра-дъра-дъра? Виж. — Вдигна ръката си, посочи я с другата и каза думата първо на каргски, а после — на хардийски.

Сесеракх повтори и двете думи много старателно. След още няколко части на тялото тя изведнъж схвана възможностите, които й предлагаше превеждането, и поизправи рамене.

— Как магьосниците казват „крал“?

— Агни. Това е дума на Древната реч. Мъжът ми ми го каза.

Още докато го изричаше, усети, че е глупаво в този момент да намесва и наличието на трети език; но не това привлече вниманието на принцесата.