Другият вятър [The Other Wind - bg]

Тенар поклати глава.

— Е, точно от това се уплаших, нали разбираш, че може да е човешко жертвоприношение. Ако нещата не вървят добре, тогава принасят в жертва кралска дъщеря. Или пък ще е някое обикновено момиче. Но това не са го правили от дълго време. Поне откакто аз се помня. Откакто баща ми надви всички останали крале. Оттогава принасят в жертва само по някоя коза или овца. Кръвта събират в купи, а тлъстото месо го хвърлят в свещения огън и призовават драконите. И всички дракони изпълзяват до него. Пият кръвта и ядат огъня. — Стисна за миг очи; Тенар — също. — После драконите се връщат в планините, а ние — в Месрет.

— Колко големи са драконите?

Сесеракх разпери ръце на около метър.

— Понякога са по-големи.

— И не могат да летят? Нито да говорят?

— О, не. Крилете им са като отсечени. Издават някакъв съсък. Животните не могат да говорят. Но са свещени животни. Те са знакът на живота, защото огънят е живот, а те могат да ядат огън и да храчат огън. И са свещени, защото идват на пролетното жертвоприношение. Дори нито един човек да не дойде, драконите ще дойдат и ще се съберат там. Ние отиваме там, защото драконите идват. Жреците винаги говорят за това преди жертвоприношението.

Тенар дълго помисли над разказа й.

— Драконите тук на запад — заговори тя — са големи. Огромни. И могат да летят. Животни са, но могат да говорят. И също така са свещени. И опасни.

— Е — каза принцесата, — драконите може и да са животни, но повече приличат на нас, отколкото прокълнатите магьосници.

„Прокълнатите магьосници“ го изрече като една дума и без някакво особено натъртване. Тенар помнеше фразата от детството си. Означаваше „Тъмния народ“, хардийския народ на Архипелага.

— А защо?

— Защото драконите са преродени! Като всички животни. Като нас. — Сесеракх я изгледа с откровено любопитство. — Мислех, че щом си била жрица на Най-святото място на Гробниците, ще знаеш за тези неща много повече от мен.

— Но там нямахме дракони — отвърна Тенар. — За тях нищичко не съм учила. Моля те, приятелко, разкажи ми.

— Ами, да видим дали ще мога да го разкажа точно. Но тази приказка е зимна. Предполагам, че няма нищо лошо в това да я разкажа тук лете. Все едно, тук бездруго всичко е объркано. — Въздъхна. — Ами, в началото, нали, най-напред, всички ние сме били едно и също, всички хора и животни, вършили сме едни и същи неща. А после сме се научили да умираме. И така сме се научили да се прераждаме. Като един вид същество, или като друг. Но това е все едно, защото както и да умреш, ще се преродиш отново и рано или късно ще минеш през всички видове.

Тенар кимна. Дотук историята й беше позната.

— Но най-добрите същества, в които можеш да се преродиш, са хората и драконите, защото те са свещените същества. Тъй че човек се мъчи да не нарушава табутата, да спазва Предписанията, за да получи по-добър шанс отново да бъде личност, или поне дракон… Щом драконите тук могат да говорят и са толкова големи, разбирам каква голяма награда би трябвало да е това. Да жадуваш отново да си от нашия вид май не си струва чак толкова.