Другият вятър [The Other Wind - bg]

Но сега имаше възможност да поскита из улиците, без да бърза, да погледа уличните представления, пазарните сергии, различните лица и облекла от целия Архипелаг, да се отклони от прекия си път, за да може лакейчето да й покаже някоя улица, по която изрисувани мостове от един покрив до друг образуваха нещо като въздушен сводест покрив високо над главите им, от който на гирлянди надолу се спускаха лозници, покрити с червени цветя, а хората бяха поставили птичи кафези на позлатени пръчки от прозорците, тъй че всичко приличаше на градина, избуяла във въздуха. „О, колко бих искала Техану да види това“, мислеше си тя. Но представа си нямаше къде е сега Техану.

Речният дом, също като Новия дворец, датираше от царуването на кралица Херу, отпреди пет столетия. Когато Лебанен дойде на трона, сградата беше в руини; той го беше възстановил с много грижа и сега това бе красиво, изпълнено с покой място, скромно обзаведено, с тъмни, лъскави, непокрити с килими подове. Редици тесни прозорци се плъзгаха странично и откриваха цялата стена на някое помещение към върбите покрай реката и човек можеше да излезе на дългите дървени тераси, издаващи се над самата вода. Придворните дами бяха споделили с Тенар, че тук кралят най-много обичал да се измъква за през нощта, да остане сам или с някоя любовница, което придаваше още по-голямо значение, намекваха те, на това, че е настанил принцесата точно тук. Самата тя подозираше, че просто не беше поискал принцесата да остане под един и същ покрив с него и че това просто е единственото друго възможно място, но може би придворните дами бяха прави.

Стражите в красивите униформи я познаха и я пуснаха, лакеи известиха за пристигането й, след което се струпаха около лакейчето й да разменят клюки, което, изглежда, беше основното занимание на лакеите, а пък около нея се струпаха дворцови дами, за да я поздравят, благодарни, че в палата се е появило ново лице, и да изтръгнат от устата й всичко възможно за кралската експедиция срещу драконите. След като цялата олелия приключи, най-сетне я пуснаха в покоите на принцесата.

При първите й две гостувания я бяха оставили да почака доста в преддверието, а след това забулените жени я заведоха във вътрешната стая, единственото сумрачно помещение в цялата тази иначе светла и въздушна сграда, където принцесата стоеше с шапката си с кръгла периферия с червеното було, стигащо до пода, като че ли закована на мястото си, като някой тухлен комин, точно както бе казала лейди Йеса.