Другият вятър [The Other Wind - bg]

Пристъпи до прозореца. Светлини над пристанището, идващи и заминаващи си хора, глухият тропот на конски копита по улиците над водата. На кея се виждаше привързан един висок кораб, кораб който познаваше — „Делфин“. Гледаше от прозореца и видя Техану на пристана. Видя как най-сетне се качи на борда, повела някакъв кон, който се беше опъвал, и видя как Лебанен се качи след нея. Видя как отвързаха въжетата, лекото полюшване на кораба, тласнат с дългото весло от кея, рязкото спускане и издуване на белите платна в тъмнината. Светлината от фенера на кърмата потръпна над тъмната вода, бавно се смали в ярка капчица и изчезна.

Тенар се разшета из стаята да прибере дрехите, които беше носила Техану — копринената риза и пола; вдигна леките сандалки и ги задържа до бузата си, преди да ги прибере.

Дълго лежа будна в широкото легло и виждаше с вътрешния си взор отново и отново една и съща сцена: път, и Техану върви по него сама. И една тъмна грамада, мрежа, гърчеща се маса, която се спуска от небето, връхлитащо ято дракони, огън, ближещ небе и земя, който връхлита върху нея, и косата й гори, и дрехите й пламват… Не, Тенар! Няма да се случи това! Изтласкваше упорито тази сцена от ума си, но тя се връщаше отново — пътят, и Тенар, която върви сама по него, и черната, горяща грамада в небето, приближава се…

Когато предутринното зарево обля стаята със сиво, тя най-сетне заспа изтощена. Сънува, че е в къщата на Стария маг, нейната къща, и се радва неизразимо, че отново е там. Взе метлата от ъгъла зад вратата, за да помете лъскавия дъбов под, защото Гед го беше оставил да потъне в прах. Но в дъното на къщата имаше някаква врата, която досега не съществуваше. Когато я отвори, се озова в малка ниска стая с боядисани в бяло каменни стени. Гед се беше присвил в стаята, паднал на лакти и колене, с отпуснати ръце. Главата му не беше човешка, а малка, черна и клюнеста, глава на лешояд. И той й каза с тих, хриплив глас: „Тенар, нямам криле“. И когато го каза, в нея се надигна толкова гняв и страх, че се събуди задъхана — и видя високата стена на дворцовата си стая, огряна от ярки лъчи, и чу ясния зов на тръбите, възвестяващи четвъртия час на утрото.

Донесоха й закуска. Тя хапна малко и поприказва с Бери, старата слугиня, която си беше избрала от цялата свита слугини и почетни дами, които Лебанен й беше предложил. Бери беше умна, веща жена, родена в едно селце във вътрешен Хавнър, и с нея Тенар се разбираше по-добре, отколкото с повечето придворни дами. Те се държаха учтиво и почтително, но не знаеха какво да правят с нея, как да говорят с една жена, която е наполовина каргска жрица, наполовина — селянка от Гонт. Разбираше, че за тях е по-лесно да са добри с Техану, с нейната ужасна боязливост. Към нея можеха да изпитат жал. Но не към Тенар.

Бери обаче можеше и я изпитваше, и тази заран предложи много утеха на Тенар.

— Кралят ще я върне жива и здрава — каза й тя. — Нима можете да допуснете, че ще отведе момичето на опасност, от която да не може да го измъкне? Никога! Той — не! — Лъжлива беше тази утеха, но Бери толкова страстно вярваше, че е истина, че Тенар трябваше да се съгласи с нея, което само по себе си й подейства утешително.