Другият вятър [The Other Wind - bg]

— На Роук никога не е просто.

— Не е.

Отпиха мълчаливо от червеното вино.

— Кажи ми за Пазителя на шарките.

Тя се усмихна.

— Сесеракх го нарича Воинът. Казва, че само един воин може да се влюби в дракон.

— Кой го последва в сухата земя… онази нощ?

— Той последва Елша.

— Аха — каза Гед, изненадан и в същото време — удовлетворен.

— Също и другите повелители. И Лебанен, и Ириан…

— И Техану.

Мълчание.

— Излезе от къщата. Когато излязох, вече я нямаше. — Дълго мълчание. — Азвер я е видял. В изгрева. На другия вятър.

Мълчание.

— Всички си отидоха. Не останаха дракони в Хавнър или по западните острови. Оникс каза: както онова сенчесто място и всички сенки в него се събраха със света на светлината, тъй и те си върнаха истинското си владение.

— Разрушихме света, за да го съберем — каза Гед. След много дълго мълчание Тенар каза тихо:

— Пазителят на шарките вярва, че Ириан ще дойде в Дъбравата, ако я повика.

Гед не отвърна нищо. Чак след известно време каза:

— Погледни нататък, Тенар.

Тя проследи погледа му, към далечната тъма, над западното море.

— Ако дойде, ще дойде оттам — каза той. — А ако не дойде, значи е там.

Тя кимна.

— Знам. — Очите й бяха пълни със сълзи. — Лебанен ми изпя една песен, на кораба, на връщане за Хавнър. — Не можеше да пее, само прошепна думите: — „Бъди свободна, моя радост…“

Той извърна очи: над горите, към планината, към смрачаващите се висини.

— Кажи ми — промълви тя. — Кажи ми какво прави, докато ме нямаше?