Шпионинът, който дойде на Коледа
- Автор: Морел Дейвид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иван Атанасов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Шпионинът, който дойде на Коледа». Краткое содержание книги:
Преследвачите са членове на руската мафия и Каган много добре познава жестокостта им, защото допреди броени часове самият той е бил един от тях. Тази вечер обаче всичко се е променило. Заслужил репутацията си на един от най-безмилостните наемници на руската мафия, Каган излиза от прикритие и убива един от другарите си. Той взема бебето, което е трябвало да отвлекат, и побягва.
Без връзка със специалните служби и с прострелна рана в ръката, Пол съзнава, че спасителният изход е почти невъзможен. Но на Коледа стават чудеса. Може би цъфналата коледна роза в двора на една от къщите в покрайнините на града е знак, че тук шпионинът ще намери помощ…
— Не му е харесало, че се появяват така изненадващо.
— И още как, особено при положение че идвали от територията на най-близкия, най-голям враг на Израил. Ирод бил бесен и поискал обяснение от стражите си. Как влъхвите са успели да пропътуват целия път до Йерусалим, без никой да ги забележи? Защо римските войници не са ги заловили? Доколко самият той е защитен, щом някакви си чужденци прекосили пустинята, без никой да разбере?
Вече ти казах, че влъхвите имали репутацията на тайно общество с магически сили. Когато ги отвели при Ирод, те му разказали за удивителната звезда, която ги отвела до Йерусалим. Ирод бил изумен. „Звезда? — попитал той. — Каква звезда?“
Маговете отговорили: „Звезда, която известява раждането на новия юдейски цар“.
Каган чу стъпки — Мередит му носеше кафето. Понечи да й каже да се наведе, но не се наложи. Тя го накара да се гордее с нея, като се приближи без нито веднъж да вдигне глава над нивото на прозореца.
— Благодаря. — Той задържа дясната си ръка върху положеното в скута му оръжие и пренебрегвайки болката в лявата си ръка, поднесе чашата към устните си. Духна върху димящата течност, после отпи, като вдиша аромата й.
— Водата, която сложихте върху печката, ври — осведоми го Мередит.
— Чудесно. Нека продължава да ври. Ако нивото й спадне, долейте още вода. — Каган отново не отмести очи от прозореца. Чу как жената пропълзя по пода и седна до бебето.
— Докъде бях стигнал, Коул? — Не се нуждаеше от напомняне, просто искаше съзнанието на момчето да остане ангажирано със задаваните му въпроси.
— До Ирод и звездата.
— Точно така. — Припомни си отново какво му беше разказал преди години известният шпионин. — По онова време, както сред юдеите, така и сред римляните, се ширело поверието, че древните пророчества ще се сбъднат, че скоро ще се роди специален човек и ходът на историята ще се промени. В Книгата на пророк Даниил от Стария завет, която е написана стотици години по-рано, той разказва, че е имал видение за небесен знак, който ще доведе мистериозен водач, а с него — нова, безконечна власт.
Съществували много подобни предсказания. Римски историци като Светоний и Тацит споменавали пророчества за израилтянин, който щял да управлява света. Вергилий, един от най-големите римски поети, предрекъл, че от небето ще слезе дете, най-вероятно от съзвездието Дева, и ще сложи началото на златна ера.
— Сякаш е говорел за Дева Мария — каза изненадано Коул.
— А може да има и друго обяснение. Може би Вергилий е искал да впечатли някоя влиятелна личност, може би някой политик, чиято жена скоро щяла да ражда и чиито добродетели е искал да възпее. Вероятно детето й щяло да донесе мира, за който говори поетът. Може да е визирал дори самия римски император.
За тези пророчества могат да се намерят най-различни обяснения. Но те не са важни. Важното е, че две хиляди години по-късно хората продължават да им вярват с цялото си сърце.
Ирод явно също е вярвал в тях. Когато чул за вълшебната звезда, той обезумял от ярост и свикал жреците си, за да разбере какво мислят за твърденията на влъхвите. „В много от пророчествата действително се говори за звезда“ — съгласили се жреците. Ирод изкрещял: „Но казват ли пророчествата къде ще се роди новият цар?“ „Да“ — отговорили жреците и му цитирали древен текст, който гласял: „И ти, Витлеем, в никакъв случай не си маловажен, защото от теб ще произлезе цар на Израил“.
„Витлеем“ — промърморил Ирод. А сега, Коул, припомни си, че това бил жаден за власт социопат, който убил собствените си синове, защото подозирал, че кроят заговор против него. Какво би направил, ако сметне, че тронът му е застрашен от съперник? Той бил прехвърлил седемдесетте и се боял да не изгуби властта си. Въпреки че най-вероятно щял да бъде мъртъв по времето, когато детето стане достатъчно голямо, за да се превърне в истинска заплаха, последователите на това дете били друга работа. Ако се подготвял бунт, Ирод трябвало да го спре на всяка цена. Какво се е случило в действителност, Коул? Как мислиш?
— Не разбирам.
— Влъхвите били шпиони. И каква мислиш е била мисията им? Те се появили като по магия и разказали история за удивителна звезда и новороден съперник за трона. С каква цел?
— Историята определено го е вбесила.
— И какво е заключението?
— Може би това е била целта им — да го ядосат.
— Определено имаш инстинкт на шпионин. Магьосниците се възползвали от пророчествата и от репутацията си на хора, владеещи тайно познание, което им позволява да предсказват бъдещето, за да дестабилизират властта на Ирод.