Шпионинът, който дойде на Коледа
- Автор: Морел Дейвид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иван Атанасов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Шпионинът, който дойде на Коледа». Краткое содержание книги:
Преследвачите са членове на руската мафия и Каган много добре познава жестокостта им, защото допреди броени часове самият той е бил един от тях. Тази вечер обаче всичко се е променило. Заслужил репутацията си на един от най-безмилостните наемници на руската мафия, Каган излиза от прикритие и убива един от другарите си. Той взема бебето, което е трябвало да отвлекат, и побягва.
Без връзка със специалните служби и с прострелна рана в ръката, Пол съзнава, че спасителният изход е почти невъзможен. Но на Коледа стават чудеса. Може би цъфналата коледна роза в двора на една от къщите в покрайнините на града е знак, че тук шпионинът ще намери помощ…
— Един рейндж роувър.
— Заподозреният може да се опита да избяга с него. Кениън Роуд вече трябва да е отворена за автомобили. Може да се изкуши да си опита късмета.
Броди даде ключовете на Андрей.
— Ако Кениън Роуд вече е отворен за автомобили, защо екипът на Специалните части още не е пристигнал? Мина доста време.
— Добър въпрос. Ще се обадя да попитам в управлението. — Руснакът извади мобилния телефон на Тед, започна да набира някакъв номер и отново го остави преднамерено да се изплъзне от пръстите му. Апаратът падна в снега.
— По дяволите — изруга Андрей. — Трябваше да си сложа по-дебели ръкавици. Ръцете ми така са премръзнали, че не мога да държа почти нищо.
Той бръкна в снега, порови малко и измъкна телефона. Избърса го и се престори, че пак набира номер.
— Мамка му. Сега и този не работи. — Не искаше Броди да влиза в къщата с телефон. Пьотър несъмнено щеше да го намери и щеше да повика помощ. — Ужасно съжалявам. По-добре ми дайте назаем телефона на жена ви.
— Да ви го дам…? — Тед се напрегна. — Какво става тук?
— Не се тревожете. Полицейското управление ще ви осигури нов — обеща му Андрей.
— Как казахте, че се казвате?
— Не съм ви казвал. Аз съм детектив Паркър.
— Казахте ми, че микрофоните и слушалките ви позволяват да поддържате връзка с управлението. Тогава защо ви е телефонът на жена ми? Това е… Тук има нещо гнило. Покажете ми значката си.
— Значка?
— Искам всички да ми покажете полицейските си карти.
— Казах ви да говорите по-тихо — предупреди го Андрей. — Картата ми е под якето. — Той избърса предницата му от снега. — Наистина ли искате да премръзна само за да…
Тед отстъпи назад.
— Какво правите, господин Броди?
Когато мъжът се обърна, за да побегне по тъмната улица, Андрей го блъсна силно и го събори в снега. После притисна с коляно гърба му и навря лицето му в една преспа.
Броди започна да се бори и да се дави за въздух, но руснакът натисна лицето му още по-дълбоко в снега.
— Чуй ме — прошепна той в лявото ухо на Тед. — Ще правиш каквото ти кажа или ще те задуша. Усещаш ли как ноздрите ти се пълнят със сняг? Част от него се топи. В момента вдишваш вода. Скоро ще умреш от задушаване.
Броди започна да кашля с лице, заровено в преспата. Снегът приглушаваше звуците. Той направи несполучлив опит да се измъкне от преспата. Гърдите му започнаха да се свиват и разпускат конвулсивно.
— Чуваш ли какво ти говоря? — попита го тихо Андрей, като увеличи натиска върху гърба му. — Искаш ли да умреш в снежна преспа на Бъдни вечер, или предпочиташ да прекараш празниците с жена си и сина си?
Тед се опита да каже нещо под снега и се задави.
Руснакът веднага пъхна ръка под шапката му, сграбчи го за косата и повдигна главата му. Бузите на мъжа бяха покрити със сняг. Той направи опит да прочисти носа и устата си, но Андрей притисна ръка към лицето му, за да заглуши гласа му.
— Как се казват жена ти и синът ти? — промърмори руснакът. Отдръпна ръка от устата на Броди и същевременно допря глока си до слепоочието му.
По мустаците на Броди се стече сопол.
— Мередит. Жена ми се казва Мередит. А синът ми… синът ми е Коул.
— Хубави имена. Обзалагам се, че са чудесни хора. Такива ли са?
— Да.
— Обичаш ли ги, Тед? — Върхът на заглушителя на глока се вряза в кожата на Броди. Андрей си представи колко твърд и студен е металът.
— Дали ги обичам? — успя да отговори мъжът. — Разбира се.
— Докажи го, Тед. Докажи, че обичаш Мередит и Тед. Докажи колко много ти се иска да не беше удрял жена си. Това е шансът ти да бъдеш герой. Спаси ги. Спаси семейството си, Тед.
— Да — заекна Броди. — Ще направя всичко за тях.
— Тогава нищо не се е променило. Ще влезеш в къщата. Ще разгледаш какви отбранителни мерки са взети. Ще питаш за тях. Ние ще чуем всичко. И ще знаем какво да очакваме.
— Мередит и Коул…
— Ние се грижим за хора, които ни съдействат, Тед. Току-що ми хрумна нещо. — Андрей усети как го обзема ужасно съмнение. — Има ли компютър в къщата? Възможно ли е мъжът вътре да е изпратил имейл за помощ?
— Достъпът до интернет е с парола. Андрей въздъхна с облекчение.
— Добре. Преди да влезем в къщата, ще те уведомя, че идваме. Ще бъдеш предупреден. Всичко, което трябва да направиш, е да накараш семейството си да залегне на пода. Щом дадем урок на нашия приятел там вътре и си върнем онова, което открадна от нас, ще си тръгнем. И ще оставим теб, жена ти и сина ти да си живеете живота.
— Боже, как ми се иска.
— Онова, което мъжът открадна от нас, е изключително ценно. Искам да направиш всичко възможно да го получим живо.