Рейн-сан: Специални убийства
- Автор: Эйслер Барри
- Серия: Джон Рейн (John Rain) #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Силвана Миланова
- Жанр: Боевики
Электронная книга - «Рейн-сан: Специални убийства». Краткое содержание книги:
Пуснах огледалцето в джоба си и се вслушах в стъпките им. Бях пресметнал, че са само на сантиметри от мен, когато изскочих с вик иззад колоната и насочих пожарогасителя към лицето на мъжа отпред.
Нищо не се случи. Пожарогасителят изхълца, после изпусна протяжно съскане и това беше всичко.
Мъжът отпред отвори уста от изумление, но бързо се окопити и бръкна под палтото си. Като на забавен кадър, с увереността, че ще закъснея, вдигнах високо пожарогасителя. Видях как ръката му се показва от пазвата, стиснала пистолет с къса цев. С все сила стоварих пожарогасителя върху лицето му като таран. Чу се хрущене и той се сгромоляса назад върху Мидори и другия мъж, а пистолетът му издрънча на пода.
Другият мъж залитна назад и размаха ръце. В едната държеше пистолет.
Насочих пожарогасителя към него като снаряд и го стоварих отгоре му. Той се строполи и след миг аз вече бях върху него и му избих пистолета. Още преди да е вдигнал ръце да се защити, му нанесох силен удар с кранчето зад ухото. Чу се силно изхрущяване и мъжът не помръдна повече.
Светкавично грабнах пистолета, но другарят му също не даваше признаци на живот. Лицето му беше кървава маса.
Обърнах се към Мидори тъкмо навреме, за да видя как от асансьора излиза трета горила. Вероятно беше там още от самото начало. Той сграбчи Мидори през врата с лявата си ръка, а с дясната посегна към вътрешния джоб на сакото. Ала още преди да е измъкнал пистолета, Мидори се извъртя в прегръдките му и стисна лявата му китка, извивайки ръката му назад и навън. Класическо санкио от айкидото. Реакцията му показа, че и той е обучен в това изкуство, защото се извъртя така, че да предпази ръката си от счупване, и се приземи с ловко укеми. Но не успя да се изправи, защото аз светкавично покрих разстоянието до него и нанесох в лицето му удар от воле, който го накара да подскочи.
Мидори ме гледаше с широко отворени очи и дишаше на пресекулки.
— Дайджобу? — попитах и стиснах ръката й. — Добре ли си? Направиха ли ти нещо?
Тя поклати глава.
— Казаха ми, че са от полицията, но не ми показаха документи, пък и защо ще ме чакат вътре в апартамента? Кои са? Как разбра, че са вътре?
Побутнах я леко към стъклената врата, обхождайки с поглед фоайето и околността.
— Видях ги в „Блу ноут“ — излъгах, като я побутвах да върви по-бързо. — Като видях, че не ни следят, реших, че ще те чакат вътре. И тогава се обадих.
— Видял си ги в „Блу ноут“? Кои са? И кой си ти, по дяволите?
— Някой, който се е натъкнал на нещо много лошо и иска да те предпази от него. Ще ти обясня по-късно. Сега трябва да отидем някъде, където ще сме в безопасност.
— В безопасност? С тебе?
Тя спря пред стъклената врата и се обърна да погледне тримата мъже, чиито лица представляваха кървава каша, после погледна към мен.
— Всичко ще ти обясня, но не сега. В този момент ще ти кажа само, че си в опасност и аз не мога да ти помогна, ако ми нямаш доверие. Позволи ми да те заведа на сигурно място и тогава ще ти кажа за какво става дума.
Вратата се отвори — скритото инфрачервено око беше уловило присъствието ни.
— Къде?
— Някъде, където никой няма да се сети да те търси. В хотел например.
Онзи, когото бях изритал, изстена и се надигна на четири крака. Приближих се и още веднъж го ритнах в лицето. Той за втори път се просна.
— Мидори, нямаме време да го обсъждаме сега. Ще трябва да ми се довериш. Моля те!
Вратата се затвори.
Исках да претърся тримата мъже за документи, но не можех да оставя Мидори да тръгне нанякъде сама.
— Как да съм сигурна, че мога да ти имам доверие? — попита тя и се насочи към вратата, която отново започна да се отваря.
— Довери се на интуицията си. Само това мога да ти кажа.
Излязохме през входната врата и от новата си позиция успях да зърна грозен набит японец, застанал на около пет метра вляво. Носът му беше вдлъбнат — явно чупен толкова пъти, че собственикът му се беше отказал да го намества. Той наблюдаваше сцената във фоайето и явно се двоумеше какво да предприеме. Нещо във вида и стойката му ми подсказа, че не е случаен зрител. Може би имаше нещо общо с тримата на пода.
Избутах Мидори надясно, за да е по-далеч от типа с вдлъбнатия нос.
— Откъде знаеше… откъде можеше да знаещ, че в апартамента ми има някой? — попита тя. — Как разбра какво става?
— Просто знаех и толкова! — отвърнах, докато се оглеждах за нова заплаха. — Мидори, ако бях с тези хора, какво бих спечелил от този цирк? Моля те, позволи ми да ти помогна! Не искам да ти сторят нещо. Това е единствената причина да съм тук.