Рейн-сан: Специални убийства
- Автор: Эйслер Барри
- Серия: Джон Рейн (John Rain) #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Силвана Миланова
- Жанр: Боевики
Электронная книга - «Рейн-сан: Специални убийства». Краткое содержание книги:
Активирах телефона й с устройството на Хари и зачаках. Нищо.
След около минута чух вратата й да се отваря и затваря. Приглушени стъпки. После още стъпки, на повече от един човек, и възклицание на изненада.
Прозвуча мъжки глас:
— Слушайте. Слушайте ме внимателно. Не се бойте. Извинявайте, че ви изплашихме. Разследваме случай, засягащ националната сигурност. Трябва да сме крайно предпазливи. Надявам се да ни разберете.
Чух тихия глас, почти шепот, на Мидори:
— Покажете ми… Покажете ми удостоверенията си.
— Нямаме време за това. Ще ви зададем само няколко въпроса и ще си тръгнем.
— Покажете ми документ! — вече по-твърдо настоя тя. — Иначе ще вдигна шум. А стените на тази сграда са доста тънки. Може вече да са ни чули.
Сърцето ми подскочи. Мидори имаше усет и много кураж.
— Никакъв шум! — заяви мъжът и отекна звук от плесница.
Явно не си поплюваха. Трябваше да направя нещо. Чух накъсаното й дишане.
— Какво искате, по дяволите?
— Баща ти е носел нещо у себе си, когато е умрял. Сега то е у теб и ни трябва.
— Не знам за какво говорите.
Нова плесница. Мамка му!
Не можех да вляза в сградата без ключ. Дори да влезеше някой и да успеех да се вмъкна след него, пак нямаше да намеря апартамента на Мидори. А и да го намерех, там можеха да стоят четирима с пистолети и да ме застрелят, преди да съм влязъл.
Прекъснах връзката с устройството и набрах номера й. Телефонът й иззвъня три пъти и се включи телефонният секретар.
Затворих и натиснах бутона за повторение, после втори и трети път.
Исках да ги изнервя, да ги накарам да спрат за малко. В крайна сметка може би щяха да й позволят да се обади, за да избегнат подозрението.
На петия път тя вдигна.
— Мощи моши — чух несигурния й глас.
— Мидори, Джон е. Знам, че не можеш да говориш и че в апартамента ти има непознати. Кажи: „Няма никакъв мъж, бабо.“
— Какво?
— Просто кажи: „Няма никакъв мъж, бабо.“ Хайде, повтори го.
— Няма… няма никакъв мъж, бабо.
— Браво! Сега кажи: „Не, няма нужда да идваш. Сама съм.“
— Не, няма нужда да идваш. Сама съм.
Сега те щяха да бързат да се махнат от апартамента й.
— Много добре. Продължавай да спориш с баба си. Тези хора не са от полицията. Мога да ти помогна, но само ако ги накараш да излязат от къщата ти. Кажи им, че баща ти е носел у себе си някакви документи, но те са скрити в апартамента му. Обещай да ги заведеш там и да им ги покажеш. Кажи, че не можеш да им обясниш къде е скривалището, защото е вградено в стената и само ти можеш да го намериш. Разбра ли ме?
— Прекалено много се притесняваш, бабо.
— Ще чакам отвън — казах и прекъснах връзката.
В каква посока щяха да тръгнат? Трескаво обмислях къде да разположа засадата. Тъкмо в този момент от асансьора слезе възрастна жена, превита надве от годините, с кофа за боклук. Електронната врата се отвори и аз успях да се вмъкна вътре.
Знаех, че Мидори живее на третия етаж. Изтичах по стълбите и спрях пред вратата на етажа. След около половин минута чух да се отваря врата някъде в дъното на коридора.
Открехнах вратата и пъхнах зъболекарското огледалце през процепа. От един апартамент се показа мъж, огледа се наляво-надясно и кимна. Миг по-късно отвътре излезе Мидори, следвана от друг мъж, който я държеше доста грубичко за рамото.
Онзи отпред огледа внимателно коридора и тръгна към мен. Бързо издърпах огледалцето. На стената наблизо висеше пожарогасител от старите. Грабнах го и застанах до вратата, дръпнах палчето и го насочих на височината на лицето.
Минаха две секунди, после пет. Чувах стъпките им да се приближават. Дишах през стиснати зъби и стисках здраво ръчката на пожарогасителя.
За част от секундата ми се стори, че вратата се отваря, но те ме подминаха и продължиха към асансьора.
Мамка му! Кой знае защо бях решил, че ще тръгнат по стълбите. За втори път открехнах вратата и пъхнах огледалцето през пролуката. Двамата мъже бяха притиснали Мидори, а онзи отзад опираше нещо в гърба й. Предположих, че е пистолет, но можеше и да е нож.
От сегашната си позиция нямаше никаква възможност да ги изненадам. Не можех да стигна до тях, без да ме чуят, и ако бяха въоръжени, шансовете ми бяха равни на нула.
Обърнах се и хукнах надолу по стълбите. На първия етаж бързо прекосих фоайето и се шмугнах зад една носеща колона, покрай която щяха да минат, след като излезеха от асансьора. Притиснах пожарогасителя с хълбок и нагласих огледалцето така, че да ги видя.
Те слязоха секунда по-късно в компактна групичка, каквито в специалните части ни бяха учили да избягваме, защото са уязвими за засади и мини. Очевидно двамата се опасяваха, че Мидори ще се опита да избяга.