Сам Крайстър Тайната наТоринската плащаница
- Автор: Crister Sam
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Softpress
- ISBN: 978-619-151-103-7
- Жанр: Прочая древняя литература
Электронная книга - «Сам Крайстър Тайната наТоринската плащаница». Краткое содержание книги:
– Каракандес – обажда се той; около него се чува силен шум.
– Къде си?
– Обикалям кафенетата около киностудиото. – Ник кимва за благодарност на младия келнер, с когото току-що е говорил. – Реших, че Тамара може да е идвала за късна закуска или за каквото писателите ходят на кафе.
– Нещо интересно?
Ник поглежда безизразните лица, които се опитваше да разпитва досега.
– Засега нищо.
– Бягай до вас и си събери багажа. В момента ти резервираме билет за Торино.
– Стига, Миц. След един месец напускам. Късно е да ходя от другата страна на Атлантика.
– Това е заповед, Ник. Директно от Матюс.
Ник замълчава за момент, докато обмисля новината. Знае, че Мици има две деца и мъж алкохолик, за които трябва да се грижи. Не може тя да отиде, а няма друг с достатъчно висок ранг, когото да изпратят.
– Добре, но ще си ми задължена. Много.
– Напомни ми, когато ти омръзне да пътешестваш по моретата.
Той затваря телефона и излиза от кафенето.
Мици съжалява, че му прехвърля тази задача – не само защото ѝ е съвестно да го товари точно преди уволнението, а и защото, ако случаят не се разреши дотогава, ще се наложи да инструктира някой друг за всичко, по което е работил Ник.
Няколко минути след дванайсет слиза от колата и се качва в асансьора на грозен бетонен небостъргач на улица „Темпъл“. Подът е постлан със стар кафяв мокет, който отдавна вече не може да се изчисти само с едно забърсване, както са обещавали рекламите. Половината помещение е заето от сиво метално бюро с три чекмеджета и два пластмасови стола. Насреща на стената виси еднометрово разпятие с обезпокоително реалистична статуя на окървавения Христос.
Отец Патрик Маевски от Лосанджелиската архиепископия се изправя, за да се ръкува с нея. Червендалестият свещеник е дестилиран продукт от ирландска и полска суровина, филтрирана през Гданск и Белфаст. Късата му, но гъста бяла коса се прелива плавно в къса, но гъста бяла брада и му придава доброжелателен вид.
– Заповядайте, седнете. – Той се настанява отново на стола си. – Тъкмо привършвам обяда; надявам се, че нямате нищо против – добавя, като посочва купичка с воднист бульон върху стар дървен поднос на бюрото си.
– Не се притеснявайте.
– Да поръчам ли и за вас?
Мици е виждала по-апетитни гледки в миялната си машина, затова учтиво отказва:
– Не, благодаря.
– Много изпускате.
Отчето се усмихва добронамерено и постила бяла престилка върху черното си расо. Загребва с лъжицата и бавно я поднася към устата си. Преглъща с наслада всяка хапка. Не сърба лакомо. Не бърза. Не прахосва нито капка.
След цяла вечност отецът безшумно оставя лъжицата в купичката, маха салфетката и избърсва устните си.
– Голяма вкусотия – заявява. – Изпуснахте прекрасна гощавка.
– Казвали са ми, че въздържанието е полезно за душата, отче.
– Но не толкова полезно за стомаха – засмива се той. – Е, сигурно не сте дошли да си приказваме за супа. По телефона казахте, че се интересувате от свещената Торинска плащаница.
– Да, така е. – Мици приближава стола си до бюрото. – От архиепископията ми казаха, че това е във вашата специалност.
– Наистина. Цял живот се интересувам от плащаницата. Казаха ми, че е във връзка с криминално разследване. Мога ли да попитам от какво естество?
– От актуално естество. Не се засягайте, но за момента не мога да ви кажа повече.
– Разбирам. Какво точно искате да знаете?
– Мислите ли, че плащаницата е автентична?
– Видях Sacra Sindone3 при последното ѝ излагане в Торино. Самото ѝ присъствие ме изпълни с убеждението, че това е покривалото на Божия Син.
– Как така? Откъде сте толкова сигурен?
Лицето му се озарява:
– Като Божи служител просто разбрах.
Тя отваря бележника си и си придава наивен вид.
– Само секунда. Тук съм записала нещо, което прочетох в интернет. – Разлиства една страница, после друга. – А, ето. Учените, извършили въглеродното датиране на тъканта, твърдят, че плащаницата не може да е била на Христос, защото произхожда от Средновековието, цитирам: „несъмнено между 1260 и 1390 година“.
– Грешат. Датирането беше извършено преди около трийсет години. Тогава методът не беше толкова прецизен, колкото сега. Имаше недостатъци.
– Наистина ли?
– О, да. Не са рядкост случаите, в които въглеродният метод дава няколкостотин години грешка.
– Няколкостотин, да, но повече от хиляда...
– Грешката си е грешка, детективе. – Отчето облизва предните си зъби, за да се наслади на последните остатъци от супата. – Ако представяте веществени доказателства в съда – ДНК, кръв или пръстови отпечатъци – и има дори малка неточност, съдията ги отхвърля, нали така?