Подводни течения
- Автор: Пирсон Ридли
- Серия: Болд и Матюс #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Трайко Трайков
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Подводни течения». Краткое содержание книги:
Постави се на нейно място и успя да почувства нейния страх. Нещо не е потръгнало добре за убиеца. Тя се е освободила и е побягнала вън от къщата. По някаква причина — внезапна и безсмислена проява на свян, или ненадейно появяване на непознат човек — тя е побягнала към гората, вместо към улицата. И тук той я е настигнал, тук е намерила смъртта си.
Болд внимаваше да не остави следи от своите обувки някъде близо до локвата. Стъпваше много леко и предпазливо, и забрави за дирята, която остави през гъсталака. Така стигна до глутницата от репортери, полицаи и нетърпеливи зяпачи. Пресата насочи камерите си към него, защракаха фотоапаратите. Той не харесваше сега своя статус на известно държавно лице, въпреки факта, че по време на ранната си музикална кариера беше мечтал да стане знаменитост. Забеляза Ла Моя и го извика.
— Искам нашите момчета да пресушат един гьол близо до тази къща. Намира се на около десетина ярда навътре в гората. Искам гипсова отливка на формата на обувката и всичко останало, което може да се вземе след дренирането на локвата. Искам и снимки, където сметнете, че са необходими. Не искам да се минава по следата, по която тя е тичала от къщата нататък. Аз минах успоредно. Използвайте моята следа, ето тук, виждате ли? Нататък. Вие и още един. Никакви групи, никакви дангалаци и отклонения, ясно ли е?
Ла Моя беше все още сънен, когато му позвъниха. Той поклати утвърдително глава и довърши чашката кафе.
— Същият ли е? — попита.
— Да. Но да не говорим сега.
Като се върна, Болд видя, че Диксън вече изследва трупа, а цялата екипировка е оставена настрана. За Болд случаят изглеждаше като повторение на предишните: очите гротескно залепени отворени, раните във форма на кръст на гърдите. Той почувства свиване в стомаха. Като дочу шума на помпата, върна се при локвата, за да види как ще изпълнят указанията му.
Техникът от Следственото управление повдигна очи към Болд.
— Това са служебни обувки, сержант. Тип „Рокпорт“. Подметка „Вибрам“ — каза той.
— Ясна ли е стъпката? — попита Болд.
— Красота! Има други две също. На бос крак. Вероятно са нейни. Ще отлеем и тях. Ще ни дадат по-добре картина за теглото. Правилно, нали? — каза техникът.
Ла Моя видя изражението на Болд и отговори с „да“ вместо него.
Болд се върна при Диксън.
— Е? — каза.
— Нищо ново. Изглежда е умряла от задушаване — отговори Диксън, като сочеше нейното гърло. — Няма натъртвания, които да индикират насилие. Ще направя обичайните тестове. Не можах да намеря оскубана коса този път, но все пак връзванията изглеждат идентични с другите… — Той замлъкна. Опипа една от по-дълбоките рани и Болд почувства, че стомахът му се обръща.
— Какво ви безпокои, Дикси?
— Погледнете тук — каза Диксън, като повдигна отпуснатата китка на ръката и освободи завързаното найлоново въженце. — Няма натъртвания, няма каквото и да е. Това не е типично, Лу! Ако е била завързвана, докато е била все още жива, тук трябваше да се виждат натъртвания — посочи той. — А вижте този възел. Той въобще не е затегнат, както онези, които видяхме на предишните жертви. Вие сте детективът, но ако питате мен, тия възли са направени, след като е била убита.
Болд се придвижи внимателно към следата в калта.
— Няма и кръв — отбеляза той.
— Не — каза Диксън. — Намушкана е тук. Не е изтекла много кръв от нито една от раните. Тя е избягала без рани. Така трябва да е било. Той я е настигнал и тук я е довършил.
— И така най-после той направи грешка! — заяви Болд.
— Изглежда е така. Това не е съгласно ритуала, който познаваме от по-рано. Почти като да е извършено от друг човек. Той е искал да свърши всичко вътре в къщата. Тя е избягала. Дали е била вече съблечена? Намерил я е съблечена или той самият я е съблякъл тук, навън? Имате много въпроси, на които трябва да отговорите, Лу. Аз мога да ви кажа още сега, че тялото няма да даде отговор на много от тях.