Принцеса с часовников механизъм

Пожарът, бушуващ във вените му сега, му даде отговор.

* Из „Повест за два града", превод Димитър Стефанов. — Бел. прев.

— Ти си добър, Уил — каза тя. — Никой не би могъл да потвърди с по-

голяма сигурност от мен колко добър си всъщност.

Бавно, защото не искаше тя да отдръпне ръцете си, Уил промълви:

— Знаеш ли, когато бяхме на петнайсет години, Янлуо, демонът,

погубил родителите на Джем, най-сетне намери смъртта си. Чичото на

Джем реши да напусне Китай и го покани се премести заедно с него в

Идрис. Той отказа — заради мен. Заяви, че човек не изоставя своя

парабатай. Че това е част от клетвата. „Твоите люде ще бъдат мои люде."

Чудя се, ако аз бях имал възможността да се върна при семейството си,

дали бих постъпил по същия начин заради него.

— Та ти го правиш — рече Теса. — Сякаш не знам, че Сесили иска да се

върнеш у вас заедно с нея. И си мислиш, че не съм наясно, че оставаш

заради Джем.

— И заради теб. — Думите излязоха от устата на Уил, преди да успее

да ги спре.

Теса отдръпна ръцете си от неговите и той се наруга, безмълвно и

яростно: „Как може да си толкова глупав? Как можа, след цели два месеца?

Толкова внимаваше. Любовта ти към нея е товар, който тя понася

единствено от учтивост. Не го забравяй!"

Ала Теса просто дърпаше завеските на каретата, която тъкмо бе

спряла. Намираха се в началото на уличка с частни конюшни, над чийто

вход висеше табела с надпис: „Всички кочияши трябва да водят конете си,

докато минават под този свод".

— Пристигнахме — обяви Теса, сякаш Уил не беше казал нищо.

Може би наистина беше така, помисли си той. Може би не беше

изрекъл думите на глас. Може би чисто и просто полудяваше. Това

определено не беше невъзможно при тези обстоятелства.

Вратата на каретата се отвори и хладният въздух на Челси нахлу в

купето. Уил видя как момичето вдига глава, докато Сирил й помага да

слезе, а после и той се присъедини към нея на калдъръмената уличка.

Мястото миришеше на Темза. Преди укрепването на брега и

построяването на крайбрежната улица, реката стигаше много по-близо до

тази редица къщи, чиито ъгли бяха някак смекчени от светлика, който

газениците пръскаха в мрака. Сега от реката ги делеше по-голямо

разстояние, но във въздуха все още се долавяше миризмата на водите й,

която беше смесица от сол, мръсотия и желязо.

Фасадата на номер 16 беше в джорджиански стил, от простички

червени тухли и с еркерен прозорец, който се издаваше над предната

врата. Имаше малък павиран двор и градина зад елегантна ограда с

изящни спираловидни елементи.

Портата вече беше отворена. Теса влезе, изкачи стъпалата и почука на

вратата, следвана само на крачка-две от Уил.

Вратата беше отворена от Улси Скот, облечен в яркожълт копринен

халат, наметнат над панталони и риза. На едното око имаше златен

монокъл, през който сега ги гледаше недружелюбно.