Принцеса с часовников механизъм

да почувства как кичурите се увиват около пръстите му. В Института,

където вниманието му беше отвличано от Джем и останалите, му беше по-

лесно да не забравя, че не бива да мисли за нея по този начин. Ала тук,

където имаше усещането, че се изправя срещу целия свят с Теса до себе

си... чувството, че тя е тук заради него, а не, както беше разумно да се

предположи, заради здравето на своя годеник, това беше почти

невъзможно.

Улси се метна в едно кресло с тапицерия на цветя. Беше свалил

монокъла от окото си и сега го въртеше около пръста си на дългата му

златна верижка.

— Просто нямам търпение да чуя за какво става дума.

Магнус се приближи до камината и се облегна на полицата над нея,

същинско олицетворение на млад джентълмен в нехайна домашна

обстановка. Стаята беше боядисана в бледосиньо и украсена с картини,

изобразяващи сиви скали, искрящи сини морета и хора в класически

облекла. На Уил му се стори, че разпознава една репродукция на Алма-

Тадема... или поне трябваше да е репродукция, нали така?

— Не зяпай стените, Уил — подхвърли Магнус. — От месеци насам не

си се вясвал. Какво те води тук сега?

— Не исках да те притеснявам — промърмори той, което беше истина,

но само донякъде. След като магьосникът бе доказал, че проклятието,

което Уил вярваше, че тегне над него, не съществува, го беше избягвал —

не понеже му беше ядосан, нито защото повече нямаше нужда от него, а

защото видът на Магнус му причиняваше болка. Беше му написал кратко

писмо, в което обясняваше какво се бе случило и че тайната му вече не е

тайна. Беше споменал годежа на Джем и Теса. И го беше помолил да не му

пише в отговор. — Но това... това е истинска криза.

Очите на Магнус се разшириха.

— Каква криза?

— Става дума за уин фен — обясни Уил.

— Всемогъщи боже — обади се Улси. — Не ми казвай, че глутницата

ми отново е започнала да го взема?

— Не — отвърна младежът. — Защото не е останало нищо за вземане.

По лицето на магьосника си пролича, че започва да му просветва и Уил

се зае да обясни положението, доколкото му беше възможно. Докато му

разказваше, изражението на Магнус се промени толкова, колкото би се

променило и това на котарака Чърч, когато някой му говореше.

Магьосникът просто го наблюдаваше със златисто-зелените си очи.

— А без уин фен? — попита Магнус, когато Уил свърши разказа си.

— Джем ще умре — обади се Теса и се извърна от огнището. Бузите й

бяха порозовели — дали от топлината, или от притеснение, Уил не беше

сигурен. — Не веднага, но... до седмица. Тялото му не може да се справи без

прашеца.

— Как го взема? — намеси се Улси.

— Разтворен във вода. Или пък го вдишва... Какво общо има това? —

попита Уил.

— Нищо. Просто се чудех. Демонските наркотици са интересно нещо.

— За нас, които обичаме Джем, прашецът е нещо повече от "интересно

нещо". — Теса вирна брадичка и Уил си спомни как веднъж й бе казал, че